„Старопланински легенди“ е сборник с разкази на българския писател Йордан Йовков, издаден през 1927 година.

Цикълът включва 10 разказа, обединени от своята обща фолклорна основа и някои повтарящи се теми. За разлика от повечето произведения на Йовков, чието действие е разположено в началото на XX век и често е свързано с Добруджа, сюжетите на повечето разкази се базират на легенди от родното на автора Котленско, а легендарната им основа ги поставя в често неопределен момент от Османската епоха. Със своя поетичен език, психологизъм и идеализиране на човешката душевност сборникът се утвърждава като едно от класическите произведения на българската литература.Информация в www.litmis.eu

Йовков работи върху повечето разкази в сборника, докато работи в българското посолство в Букурещ, като през лятото на 1925 година специално получава от Данаил Константинов, учител в Жеравна, сбирка от местни легенди и народни песни, които да използва като основа.

Сюжет „Шибил“ Шибил е прочут хайдутин, който е циганин и мюсюлманин, но среща Рада – дъщерята на българския чорбаджия Велико кехая – когато с дружината си спира група жени в Балкана, и се влюбва в нея от пръв поглед. Под влияние на любовта си той разпуска дружината, изпраща дарове на Рада и решава да се предаде, след като получава известие, че баща ѝ и местният късрердар Мурад бей ще му простят. В действителност Велико кехая и кърсердарят устройват засада, за да го убият, макар в последния момент Мурад бей да се опитва да предотврати това. Невъоръженият Шибил е застрелян, а Рада се втурва към него и също загива под изстрелите.Шибил

„Кошута“ Старата Емине разказва на децата от селото легендата за кошута, която се появява в Балкана и за която хората вярват, че е необикновено животно. Младият овчар Стоян се опитва да открие кошутата, защото е привлечен от разказите за нея, и един ден я вижда край гората. Оказва се, че кошутата е свързана с девойката Неда, която живее самотно в планината и към която Стоян започва да изпитва силни чувства. Срещата с Неда променя живота на Стоян, но съдбата на двамата остава белязана от тъгата и невъзможността да бъдат заедно.Кошута

„Най-вярната стража“ В манастира „Света Троица“ монахът Драгота, известен със своята ученост и вяра, тайно обича Ранка – дъщерята на Димчо кехая. По време на лов соколът на Косан, друг мъж, влюбен в Ранка, наранява сокола на татарския султан хаджи Емин, който отвлича девойката. Косан става хайдутин, а Драгота напуска манастира и двамата се опитват да освободят Ранка, което води до сблъсък помежду им. В края Косан и Драгота загиват в жестока борба, а Ранка остава при хаджи Емин, който вече е сигурен, че двамата им синове ще бъдат нейната и неговата „най-вярна стража“.Най-вярната стража

„Божура“ Калуда, бедна циганка, обикаля селата и продава дребни неща, като печели повече, когато с нея е красивата ѝ дъщеря Божура. Порасналата Божура привлича вниманието на всички със своята хубост и свободен нрав, а тя самата се възхищава на Ганаила – дъщерята на хаджи Вълко, която вижда като образ на красота и изящество. Божура се сближава с Ганаила и с дома на хаджи Вълко, но животът ѝ остава неспокоен, белязан от силни желания и невъзможност да намери място сред хората около себе си. В края на разказа, след преживяна трагедия, Божура се хвърля в Куковия вир и загива, а споменът за нея остава свързан с нейната необикновена красота.Божура

„Юнашки глави“ Разказът започва с дядо Руси Сапунджията, който живее в село под Балкана и пази спомени за миналото. Той разказва за времето на Априлското въстание, когато млади българи от селото излизат в Балкана. След сражения с османците главите на загиналите юнаци са набучени на колове, а народната памет запазва имената и делата им. Разказът проследява как споменът за тези герои остава жив в селото и се предава от поколение на поколение.Юнашки глави

„Постолови воденици“ Върбан, беден и озлобен воденичар, живее с жена си Женда в местност с две воденици, но неговата воденица запада, защото хората предпочитат съседната на дядо Иван. Един ден козелът на Марин се отделя от стадото и се появява при воденицата, а Женда започва да го храни и да се забавлява с него; Върбан, раздразнен и от това, и от собствените си неуспехи, се ядосва, опитва се да работи сам и е премазан от воденичния камък. След случилото се Женда започва да привлича вниманието на различни мъже, сред които и Марин, и един керванджия, който остава край водениците, докато Върбан лежи болен и изоставен. Накрая Марин разбира, че Женда е тръгнала с керванджията, и в изблик на отчаяние събаря колата им от моста, след което се връща към планината, следван от пръча.Постолови воденици

„Индже“ Разказът проследява живота на кърджалийския главатар Индже, който в началото е безмилостен грабител и убиец. Той се влюбва в Пауна, която му ражда син, но в пристъп на гняв посича детето си. По-късно Индже се променя, обръща се срещу кърджалиите и изкоренява разбойничеството в областта, но съдбата го настига – той е убит от Гърбавото, което се оказва неговият син. Смъртта му е възприета като справедливо възмездие за някогашните му грехове.Индже

„Овчарова жалба“ Старият горски стражар дядо Вълю разказва за овчаря Стефан, прочут с красотата си и с чудната си свирня на кавал, който се влюбва в Елена, но вуйчо му чорбаджи Димчо осуетява женитбата им и я омъжва за друг. Стефан, наранен от загубата, става хайдутин, изгаря къщите на чорбаджията и се скита из Балкана, като продължава да свири на кавала си. Майка му, разкаяна и страдаща, го търси из горите и го моли да се покаже, но той отказва да я приеме и скоро изчезва. Стефан умира сам в неизвестност, а споменът за неговата съдба остава като тъжна песен, разказвана от старите гори.Овчарова жалба

„През чумавото“ В село се разнася вест, че чумата е достигнала близките села, хората се затварят и започват да се пазят от болестта, но скоро ги застрашава и гладът. Селяните търсят помощ от местния първенец хаджи Драган, който обаче заявява, че няма никаква чума, и за да убеди останалите организира голяма сватба за дъщеря си Тиха. По време на сватбените дни хората се веселят, но страхът остава, а появата на орли към чумавите села засилва тревогата им. В деня на венчавката в селото пристига чумав, който се оказва Величко, някогашният любим на Тиха, и докато селяните се разбягват Тиха остава при него в черквата, като слага главата му в скута си.През чумавото

„На Игликина поляна“ Старият хайдутин Димитър Крайналията приема при себе си братовия си син Стоян, който е решил да стане хайдутин, и решава да тръгне с него към хайдушкото сборище Игликина поляна. По пътя Крайналията си спомня миналото на хайдутите и разказва на Стоян за случилото се някога на поляната с момата Курта, която избрала него пред останалите хайдути. След като един от тях не приел избора ѝ и стрелял, Курта била смъртно ранена и умряла на място, а Крайналията останал жив. На Игликина поляна Крайналията умира под стария бук, където е станала трагедията, а Стоян и дошлите хайдути го погребват с почит.На Игликина поляна

Влияние Сборникът „Старопланински легенди“ и части от него са многократно адаптирани в театрални постановки. Едноименните разкази стават основа и на филмите „Най-вярната стража“ (1929) на Васил Пошев и „Шибил“ (1968) на Захари Жандов. Филмът „Женски сърца“ (1985) е по мотиви от разказите „Божура“ и „През чумавото“. Филмът „Чума“ (2023) е вдъхновен от разказа „През чумавото“.

Бележки

Категория:Български сборници Категория:Книги от 1927 година Категория:1927 година в България Категория:Йордан Йовков