Юрий Анатолийович Бойко (, роден на 9 октомври 1958 г.) е украински политик, вицепремиер на Украйна между 2012 г. и 2014 г. както и министър на енергетиката от 2006 г. до 2007 г. и отново от 2010 г. до 2012 г. Депутат във Върховната Рада от 2007 г.

Бойко се кандидатира за президент на изборите през март 2019 г., спечелвайки много райони в югоизточната част на страната, но не успява да се класира за втория тур с 4,28% от гласовете. Обявен за Герой на Украйна от 2004 до 2025 г. Бойко е смятан за един от основните поддръжници на по-тесни отношения с Русия в украинската политика. Бойко е водеща фигура на вече забранената „Опозиционна платформа — за живот“, която той извежда на второ място на парламентарните избори през юли 2019 г. и понастоящем ръководи нейния наследник, „Платформата за живот и мир“. След руското нахлуване в Украйна през 2022 г., на което се противопоставя, той променя някои от проруските си позиции, като вече подкрепя предложеното присъединяване на Украйна към Европейския съюз.

Ранен живот и образование Юрий Бойко е роден на 9 октомври 1958 г. в Горловка, Донецка област. През 1981 г. Бойко завършва Руския химико-технологичен университет „Д. Менделеев“ (химическо инженерство), а през 2001 г. завършва Източноукраинския национален университет „Володимир Дал“ (инженерство и икономика).

Ранна кариера От 1981 до 1999 г. Бойко започва като майстор на индустриален обект и се издига до длъжността генерален директор на химическия завод „Заря“ в Рубежно. След това, от 1999 до 2001 г., е генерален директор на АД „Лисичанскнефтеоргсинтез“ (рафинерия в Лисичанск), а от август 2001 г. до февруари 2002 г. Бойко е председател на управителния съвет на АД „Укртатнафта“ (рафинерия в Кременчук).

През февруари 2002 г. Бойко е назначен за председател на НАК Нафтогаз-Украйна и ръководи компанията до март 2005 г.

Популярност Данни малко преди парламентарните избори през юни 2019 г. сочат, че Бойко е вторият кандидат за министър-председател на Украйна след евентуално назначения Олексий Гончарук.

Политическа кариера Кабинетът на Янукович Бойко е първи заместник-министър на горивата и енергетиката на Украйна от юли 2003 г. до март 2005 г. в кабинета на тогавашния премиер Виктор Янукович. В края на юли 2004 г. той е назначен и в координационния комитет на РосУкрЕнерго.

През лятото на 2005 г. президентът Виктор Юшченко блокира ареста на Бойко по подозрение в злоупотреба с власт, докато е ръководил Нафтогаз. Този арест е разпореден от председателя на Службата за сигурност на Украйна Олександър Турчинов.

По време на украинските парламентарни избори през 2006 г., проведени годината след като Бойко е избран за председател на Републиканската партия на Украйна (РПУ), РПУ се присъединява към избирателния алианс „Не Так!“, но не успява да достигне три процентния изборен праг, изискван от закона за влизане в парламента.

На 4 август 2006 г. той е назначен от Янукович за министър на горивата и енергетиката. Заемайки поста повече от година, на 18 декември 2007 г. е освободен поради предстоящите парламентарни избори, на който успешно се кандидатира като член на Партията на регионите.

Кабинетът на Азаров На 11 март 2010 г. Бойко отново е назначен за министър на горивата и енергетиката на Украйна от премиера Микола Азаров. На 9 декември 2010 г., поради оптимизирането на системата на централната изпълнителна власт в Украйна (известна още като реорганизация на министерствата), Янукович, който вече е президент на Украйна, уволнява Бойко по технически причини и го преназначава за министър на енергетиката и въгледобивната промишленост.

На 24 декември 2012 г. Бойко е повишен в длъжност вицепремиер, отговарящ за екологията, природните ресурси, енергетиката, въгледобивната промишленост и индустриалната политика. На 23 май 2013 г. към функциите му е добавен и космическият сектор.

Кариера след вицепремиерския пост На 29 март 2014 г. конгрес на Партията на регионите решава да подкрепи политическия опонент на Бойко, Михаил Добкин, като кандидат за президентските избори, а на 7 април 2014 г. политическият съвет на партията изключва Бойко на фона на вътрешнопартийни борби. Самият той започва президентска кампания в последния момент, за да се противопостави на Добкин, като получава по-малко от един процент от електората.

На парламентарните избори в Украйна през 2014 г. той отново е преизбран в парламента, като този път оглавява избирателната листа на Опозиционния блок.

На 9 ноември 2018 г. Бойко и партията „За живот“ подписват споразумение за сътрудничество на президентските избори в Украйна през 2019 г. и парламентарните избори през същата година, наречено „Опозиционна платформа – за живот“. В същия ден водещите членове на Опозиционния блок Вадим Новински и Борис Колесников заявяват, че споразумението е „лична инициатива“ на Бойко и че Опозиционният блок не е взимал никакви решения за сътрудничество със „За живот“. На 17 ноември 2018 г. „Опозиционна платформа – за живот“ номинира Бойко за свой кандидат на президентските избори в Украйна през 2019 г. Бойко е изключен от Опозиционния блок, чийто съпредседател Александър Вилкул, който го обвинява, че е „предал интересите на избирателите им“ на 20 ноември 2018 г. Тъй като „Опозиционна платформа – за живот“ все още не е регистрирана като партия през януари 2019 г., тя не може да го номинира за кандидат за президент. Следователно на 17 януари 2019 г. Бойко подава документи до Централната избирателна комисия на Украйна за регистрация като самономиниран кандидат. На изборите Бойко заема четвърто място с 11,67% от общия брой гласове, малко над 4% зад действащия президент Петро Порошенко, който се класира втори в изборите и се класира за втория тур заедно с Володимир Зеленски. На парламентарните избори няколко месеца по-късно Бойко довежда своята партия „Опозиционна платформа — за живот“ до второ място с 13,05% от гласовете, превръщайки се в основна опозиционна партия.

Неговата партия е забранена от правителството след руската инвазия в Украйна през 2022 г. заради проруските си позиции, въпреки че самата партия се противопоставя на инвазията.

След забраната на партията му Бойко променя редица свои проруски позиции и по-късно сформира нова парламентарна група, съставена от бивши членове на „Опозиционна платформа — за живот“, наречена „Платформа за живот и мир“.

През декември 2024 г. Бойко публикува видеоклип в социалните мрежи, в който казва, че „радикалите“ събарят паметници, преименуват градове, забраняват на хората да говорят родния си език и да посещават църквата по свой избор“, което е подобно на позициите, изразени от Русия. Впоследствие той се отдръпва и пояснява, че смята руския президент Владимир Путин за военнопрестъпник.

На 19 януари 2025 г. активите на Бойко в Украйна биват блокирани и той е лишен от украинските си държавни награди с указ на президента Володимир Зеленски.

Категория:Украински министри