Турските цигани, наричани също хорахане рома, са най-голямата група цигани в България, включваща йерлиите от традиционно мюсюлмански общности. Те живеят главно в Тракия, Североизточна и Централна Северна България, а майчиният им език е балкански цигански или турски. Традиционно турските цигани се разделят на множество подгрупи, често носещи наименованието на определен занаят – демирджии, джамбази, калайджии, кошничари, музиканти, футаджии и други, но днес някои от тях са загубили подгруповата си идентичност си и се самоопределят главно като хорохане рома.
Говорещите цигански език турски цигани често се самоопределят и като хорахане рома и заедно с част от турскоезичните имат отчетлива циганска идентичност. В същото време много от турскоезичните цигани се самоидентифицират като турци или като милет (също уста милет). В този контекст милет обозначава асоцииране преди всичко с мюсюлманската общност и разграничаване както от циганите извън нея, така и в известна степен от турците.
Особени малки общности са говорещите кримскотатарски татарски цигани в Балчишко и българоезичните агупти в Родопите.OMDA Wonderland Bulgaria/Българската нация/Малцинства в България/Основни ромски групи Към турските цигани понякога се отнасят и асимилираните днес потомци на мюсюлманската част от групата на влахичките (също влахоря, лахо, лахории), които идват на Балканите от Влашко и Молдова през XVII – XVIII век, говорейки влашки цигански.
Бележки
Цитирани източници
Категория:Циганска общност в България Категория:Ислям в България