Х-Мен () са екип от фантастични комиксови герои, супергерои във Вселената на Марвел Комикс. Създадени от Стан Лий и Джак Кърби, те дебютират в „The X-Men“ бр. 1, публикуван през септември 1963 г. Х-Мен са измислени американски мутанти, които в резултат на внезапен скок в еволюцията са родени със скрити свръхчовешки способности, които обикновено се разкриват в пубертета. В историите, много обикновени човеци таят силен страх и/или недоверие към мутантите (наричани още „Хомо супериор“, Homo superior), които са разглеждани от редица учени като следващата стъпка в човешката еволюция и затова на тях се гледа като на заплаха за човешкото общество. Напрежението се изостря от мутанти, които използват силите си за криминални цели. Х-Мен е формиран от великодушния професор Чарлс Ксавие, богат мутант, който е основал академия, за да обучава младите мутанти да защитават себе си и света от Магнито, Братството на мутантите и други заплахи за мутантите.
Комикс-поредицата за Х-Мен е една от най-ранните в историята на модерния американски комикс и главните членове на отбора са от много разнообразни култури. Непрекъснато се добавят герои от различни етноси и културни принадлежности. Самите разкази често докосват теми, свързани с положението на малцинствата, включително равност, търпимост и мнения относно „по-висша раса“.
Х-Мен са достигнали до киното и телевизията, включително с един от най-успешните съботни сутрешни сериали „Х-Мен“ и хитовата анимация на телевизия Kids WB! – „Х-Мен: Еволюция“. През 2000 г. дебютира успешният филм „Х-Мен“, режисиран от Брайън Сингър. Продължението му „Х-Мен 2“ излезе през 2003 г., отново режисиран от Сингър, а третият филм за Х-Мен, „Х-Мен: Последният сблъсък“, този път режисиран от Брет Ратнър, излезе на 26 май 2006 г.
История Името на екипа главно се отнася към „Х факторът“, или неизвестен ген, който причинява еволюция в мутант. Създателят Стан Лий припомня в своята книга „Син на произхода на Марвел Комикс“ („Son of Origins of Marvel Comics“) и на други места, че той е измислил заглавието на поредицата след като издателят Мартин Гудман е отхвърлил първоначалното име – „The Mutants“ („Мутантите“). Заедно с това „официално“ обяснение, Х-Мен често се предполага (както вътре във Вселената на Марвел, така и от читателите на поредицата) че са кръстени на самия Ксавиер. В „Uncanny X-Men“ бр. 309 Ксавие твърди, че името „Х-Мен“ никога не е трябвало да звучи като негово собствено почитание.
Х-Мен са основани от инвалида и телепат професор Чарлс Франсис Ксавие (Professor Charles Francic Xavier), наричан още Професор Х. Ксавие събира Х-Мен под прикритието на Училището на Професор Ксавиер за надарени младежи в огромно провинциално имение на улица Греймалкин Лейн номер 1407 в центъра на Салем, малък град в преградието Уестчестър, Ню Йорк. Първоначалните Х-Мен се състоят от петима юноши, които професорът обучава да управляват своите способности: Циклоп/Скот Самърс (Cyclops/Scot Summers), Ангел/Уорън Уортингтън III (Angel/Warren Worthington III), Звяр/Ханк МакКой (Beast/Hank McCoy), Ледения човек/Боби Дрейк (Iceman/Bobby Drake), Момичето чудо/Джийн Грей (Marvel Girl/Jean Grey).
Ранните броеве на „The X-Men“ въвеждат най-заклетия враг на отбора Магнито (Magneto) и неговото Братство на зли мутанти (Brotherhood of Mutants), сред които Живак (Quicksilver), Алена вещица (Scarlet Witch), Умопомрачителя (Mastermind) и Жабока (Toad). Иронично, участниците в тази комикс поредица, които десетилетия по-късно стават движещата основа за историите, свързани с предубеденост и расизъм, оригинално са расово и етнически еднакви – привидно всички те са изцяло от бял англосаксонски протестантски тип, който де факто е модел на повечето герои от комикси по това време. Само един нов Х-Мен е добавен, Подражателя/Калвин Ранкин (Mimic/Calvin Rankin), но поради своята високомерност скоро е изключен от Ксавиер.
През 1969 г. сценариста Рой Томас и художника Нийл Адамс обновяват комикса и дават главни роли на двама герои, които са въведени съвсем скоро: Безред/Алекс Самърс (Havok/Alex Summers) (който е въведен от Рой Томас преди Адамс да започне работа върху комикса) и Лорна Дейн (Lorna Dane), по-късно наречена Поларис (Polaris) (създадена от Арнолд Дрейк и Джим Стеранко). Въпреки това обаче, тези ранни броеве на „The X-Men“ се провалят в своята цел да увеличат продажбите, затова Марвел спира да издава нови броеве след брой 66, въпреки че някои от по-старите комикси по-късно са преиздадени като броеве 67 – 93.
1970-те години В „Giant-Size X-Men“ („Огромният Х-Мен“) бр. 1 (1975) сценаристът Лен Уейн и художникът Дейв Кокръм представят нов отбор, който ще участва в новите броеве на „The X-Men“, започващи с брой 94. Вместо от юноши, тази група се състои от възрастни, които са пристигнали от различни народи и култури. „Съвсем новите и съвсем различни Х-Мен“ са ръководени от Циклоп от оригиналния отбор и се състоят от новосъздадените Буревестник/Джон Праудстар (Thunderbird/John Proudstar), Колос/Пьотър Распутин (Colossus/Piotr Rasputin), Нощна сянка/Кърт Уагнър (Nightcrawler/Kurt Wagner) и Буря/Ороро Мънроу (Storm/Ororo Munroe), заедно с трима стари герои, Звезден огън/Широ Йошида (Sunfire/Shiro Yoshida), Банши/Шон Касиди (Banshee/Sean Cassidy) и най-вече Върколак/Лоуган (Wolverine/Logan), който се превръща в най-хитовия герой. Подновената Джийн Грей скоро се присъединява отново кън Х-Мен като известния Феникс, а Безред, Поларис, Звяр и Ангел имат важни гостувания.
Възродената поредица е илюстрирана от Дейв Кокръм и по-късно от Джон Байърн и писана от Крис Клеърмонт, който става най-дълго задържалият се автор. Поредицата получава огромно критическо одобрение и създава „Proteus Saga“ („Сага за Протей“), „Dark Phoenix Saga“ („Сага за Тъмния Феникс“), и по-късно, през ранните 80 години, „Days of Future Past“ („Дни на бъдеще минало“), според някои една от най-добрите сюжетни линии в Марвел Комикс, както и „X-Men: God Loves, Man Kills“ („Х-Мен: Господ обича, човек убива“), основата на филма от 2003 г. „Х-Мен 2“. Други герои, въведени по това време, включват Мистик (Mystique), Многочисления (Multiple Man), Клубът на Адския огън (Hellfire Club) и Мойра Мактагърт (Moira MacTaggert) заедно със съоръжението ѝ за генетични изследвания Остров Мюър (Muir Island). Други герои като Умопомрачителя също членуват в Клуба на Адския огън.
1980-те години През 1980-те години растящата известност на „Uncanny X-Men“ („Необикновените Х-Мен“) и издигането на характерни разкази в комикса водят до въвеждането на няколко нови поредици, вследствие от основната, наречени „X-Books“ („Х-Книги“), най-вече „The New Mutants“ („Новите мутанти“), „X-Factor“ („Х-Фактор“) и „Excalibur“ („Екскалибур“), както и соловата поредица „Wolverine“ („Върколак“). Тази преситеност от заглавия, свързани с Х-Мен, води до издигането на общи издания (кръстоски), понякога наричани „Х-оувъри“ – разкази, които се застъпват в няколко Х-Книги, понякога за месеци наведнъж и обикновено веднъж годишно; такива са например „Mutant Massacre“ („Клане на мутантите“), „The Fall of the Mutants“ („Падението на мутантите“) и „Inferno“ („Инферно“).
Важни допълнения към Х-Мен са Сенчеста котка (Shadowcat), Плевел (Rogue), Рейчъл Самърс (Rachel Summers), Заслепителят (Dazzler), Псайлок (Psylocke), Лонгшот (Longshot) и Ковача (Forge). Оспорван ход е преместването на Професор Х в космоса през 1986 г., за да бъде със своята любима Лиландра (Lilandra), Императрица на Империята Ши'ар (Shi'ar Empire), което прави Магнито водач на Х-Мен. Този период също включва пристигането на загадъчната Маделин Прайор (Madelyne Pryor), злодеите Господин Зловещ (Mister Sinister), Саблезъб (Sabretooth) и Апокалипсис (Apocalypse).
1990-те години През 1991 г. Марвел преработват цялата група от Х-Книги, съсредоточени върху пускането на втора поредица за Х-Мен, озаглавена просто „X-Men“. Със завръщането на Ксавиер и първоначалните Х-Мен в отбора, големият списък е разделен на две ударни сили: „Синият екип“ на Циклоп (проследен на страниците на „X-Men“) и „Златният екип“ на Буря (в „Uncanny X-Men“).
Първите му броеве са написани от дългогодишния сценарист на „Х-Мен“ Крис Клеърмонт и рисувани от суперзвездния художник Джим Лий. Друга нова Х-Книга, пусната по това време, е „X-Force“ („Х-Сила“), където участват героите от „The New Mutants“ водени от Кейбъл. Тази поредица е писана от Роб Лайфелд и Фабиан Ничиеца. Въпреки това изобретателните екипи на Х-Книгите скоро са разделени от вътрешни конфликти. Клеърмонт спира работа по „X-Men“ още след третия брой заради несъгласия с Лий и редакторите на Марвел, като така привършва шестнайсетгодишната си работа като сценарист на „Х-Мен“. В негово отсъствие Фабиан Ничиеца и Скот Лобдел се заемат с повечето писателски длъжности за „Х-Мен“. Месеци по-късно Лий и Роб Лайфелд напускат Марвел заедно с няколко други известни художници (включително бившият художник на Х-Мен Марк Силвестри и Уилс Портасио), за да основат Имидж Комикс. Най-голямото им недоволство е било голямото използване на техните творби от Марвел срещу ниско заплащане. Х-Мен на Джим Лий стават окончателните Х-Мен за 90-те, а неговите облици са основата на много от героите в „Х-Мен“ и поредица от екшън фигурки.
През 1990-те години броят на Х-Книгите е още по-голям, с няколко продължителни поредици и минисерии, издавани едновременно с тях. Важни сюжетни линии по това време са „The X-Tinction Agenda“ („Х-изтребване на дневен ред“) през 1990 г., „The Muir Island Saga“ („Сагата за Остров Мюър“) през 1991 г., „X-Cutioner's Song“ („Песента на Х-екутора“) през 1992 г., „Fatal Attractions“ („Пагубно привличане“) през 1993 г., „Phalanx Covenant“ („Споразумение на Фалангата“) през 1994 г., „Legion Quest“ („В търсене на Легиона“)/"Age of Apocalypse" („Епоха на Апокалипсис“) през 1995 г., „Onslaught“ („Устрем“) през 1996 г. и „Operation: Zero Tolerance“ („Операция: Нулева търпимост“) през 1997 г. Някои нови герои са въведени и веднага стават хитове – Кейбъл (Cable), Юбилей (Jubilee) и Гамбит (Gambit), но много от по-късните допълнения на отбора идват и си отиват – Сесилия Рейес (Cecilia Reyes), Червей (Maggott), Костен мозък (Marrow), Джоузеф (Joseph), Гръмотевична птица III (Thunderbird III). Новите мутанти на Ксавиер порасват и стават „Х-Отряд“, а следващото поколение ученици започват с „Поколение Х“, където участват Юбилей и други мутанти-юноши, водени и обучавани от Банши и бившия враг Ема Фрост (Emma Frost) в нейната Академия в Масачузетс. През 1998 г. „Excalibur“ и „X-Factor“ завършват и вторият е заместен от „Мутант Х“, където участва Безред, изгубил се в паралелна вселена. Марвел започва издаването на няколко солови поредици, сред които „Cable“ („Кейбъл“), „X-Man“ („Х-Човек“), „Gambit“ („Гамбит“), „Bishop“ („Бишъп“) и „Deadpool“ („Дедпул“), но никоя от тях с изключение на вече слятата „Cable & Deadpool“ („Кейбъл и Дедпул“) не оцелява до края на десетилетието.
2000-настоящето В началото на Новото хилядолетие Клеърмонт се завръща в Марвел и отново започва работа по главните поредици за Х-Мен по време на събитие, наречено „Revolution“ („Революция“). Той скоро е отстранен от двете си поредици в ранната 2001 г. и създава своя собствена поредица – „X-Treme X-Men“ („Крайните Х-Мен“), която дебютира няколко месеца по-късно.