Федор фон Бок () (3 декември 1880 – † 4 май 1945) е офицер от немската армия между 1898 и 1945 г., достигнал до ранг фелдмаршал през Втората световна война. Като лидер, който поучава войниците си за честта да умрат за отечеството, получава прозвището „Der Sterber“ (буквално от немски: „Умиращия“). Бок служи като главнокомандващ на група армии „Север“ – по време на кампанията в Полша през 1939 г., група армии „Б“ – при нападението на Франция през 1940 г., и група армии „Център“ – по време на нападението над СССР през 1941 г. Последната му длъжност е начело на група армии „Юг“ през 1942 г.
Бок е известен най-вече с провеждането на операция „Тайфун“, неуспешния опит за превземането на Москва през зимата на 1941 г.Щуг III и отбранителни оръдия IV – „Файлове на Германската война“. Аартсмаджиг ООД. 16 фебруари 2004 Офанзивата на Вермахта е забавена от съпротивата на руснаците край Можайск и от лошото време. Съветската контраатака обръща германците в отстъпление и Бок, който по-рано е препоръчал оттегляне, впоследствие е отстранен от командването от Адолф Хитлер.
Прекарал целия си живот като офицер от немската армия, Бок е считан за доста стриктен генерал. Той също така има репутацията на пламенен лектор – нещо, което му спечелва прозвището „Свещеният огън на Кюстрин“.Търней, Катастрофата в Москва, (1971) pg.6 Бок не е смятан за добър теоретик, но притежава силна решителност с убеждението, че най-голямата слава за немския войник е да умре на бойното поле за отечеството си.
Бок презира нацизма и не участва в политиката. От друга страна обаче, той също така не симпатизира на заговорите за свалянето на Хитлер и никога не изпраща официални протести за отношението на СС към цивилните. Бок също така е необикновено прям – привилегия, която фюрерът му оставя, само защото генералът има успехи в битките.Битка за Русия, Бойно поле: Спечелени битки през Втората световна война – 2-ра серия. Универсално видео. 2 май 2005
Биография Ранен живот и постъпване в армията Федор фон Бок е роден в Кюстрин, град-крепост на бреговете на река Одер в провинция Бранденбург. Неговото пълно име, дадено при раждането му, е Мориц Албрехт Франц Фридрих Федор фон Бок.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.3
Израства в семейство на пруски аристократи-протестанти, чиито военни традиции могат да се проследят още от времето на Хоенцолерните. Баща му, Карл Мориц фон Бок, е командир на дивизия по време на Френско-пруска война, където е награден за храброст за битката при Седан. Негов прадядо служи в армията на Фридрих Велики, а дядо му е офицер от пруската армия в битката при Йена. Майка му, Олга Хелене фон Фалкенхайн фон Бок, е потомка на аристократични пруски и руски фамилии. Бок е далечен роднина на Ерик фон Фалкенхайн.
На 8-м годишна възраст, Бок заминава за Берлин, където учи в Потсдам и Военната академия в Грос Лихтерфелде. Обучението силно набляга на пруския милитаризъм. Скоро Бок придобива опит в академични предмети като съвременни езици, математика и история. Говори свободно френски, до известна степен английски and руски език.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.4 От ранна възраст, основно благодарение на баща си, Бок развива несъмнена лоялност към държавата и се посвещава на военната професия. Това възпитание по-късно ще окаже голямо влияние на действията и решенията му при командването на армиите през Втората световна война.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.5 на 17-годишна възраст, Бок става кандидат-офицер в кайзеровия пехотен гвардейски полк в Потсдам и получава офицерско звание година по-късно. Постъпва на служба със званието лейтенант (в тогавашната немска военна йерархия – Sekondeleutnant).
Високият и слаб Бок притежава сухо и цинично чувство за хумор и рядко се усмихва. Маниерите му са описани като арогантни, амбициозни и недопускащи възражение. През 1905 г., Бок се жени за Мали фон Райхенбах, млада пруска благородничка, с която се е запознал по-рано в Берлин. Сватбата е проведена по традиционния военен начин в Потсдамския гарнизон. Две години по-късно се ражда дъщеря им. След още една година, Бок завършва академията в Берлин, а по-късно се присъединява към Генералния щаб. Скоро влиза и в патриотичната Армейска лига и става близък другар с други млади немски офицери като Валтер фон Браухич, Франц Халдер и Герд фон Рундщет. През 1908 г. е повишен в звание старши лейтенант ().
Първа световна война (1914 – 1918) При избухването на Първата световна война през 1914 г., Бок е хауптман. Назначен е като дивизионен щабен офицер в групата армии на фон Рупрехт на германо-френския фронт. Два дни преди примирието, той се среща с кайзер Вилхелм II, в Спа (Белгия), в неуспешен опит да го убеди да се завърне в Берлин и да смаже бунта в Кил.
Между военен период
След подписването на Версайският договор, който ограничава немската армия до 100 000-на войска, Бок остава на служба като офицер в Райхсвера. През 1935 г. Хитлер назначава генерал фон Бок за главнокомандващ на 3-та група армии.„Текуща биография 1942“, pp. 89 – 91 Той е и един от офицерите, които остават на поста си при реорганизацията на армията, проведена от фюрера, преди Втората световна война. Остава монархист и е чест посетител в бившето имение на кайзера. Според слуховете Хитлер се изказва за него:
От своя страна, Бок казва на войниците си:
Генерал фон Бок ръководи немските войски, които навлизат във Виена по време на аншлуса с Австрия през март 1938 г., а после и инвазията в Чехословакия.
Втора световна война (1939 – 1945) На 25 август 1939 г., Бок е главнокомандващ на група армии „Север“, подготвящи се за нахлуването в Полша. Целта на армейското съединение е да унищожи полските части, намиращи се на север от Висла.
Само за пет седмици Полша е прегазена от немските и съветските войски и силите на фон Бок отново свързват Германия с Източна Прусия. След успеха, Бок се завръща в Берлин и започва подготовка за предстоящата кампания на Запада.
Германо-френски фронт (1940) Скоро след завладяването на Полша, на 12 октомври 1939 г., на Бок е поверено командването на група армии „Б“, включваща 3 бронетанкови дивизии. Те имат за задача да напреднат през Белгия и Холандия и да подмамят северния фланг на съюзническите армии в клопка.
На 18 юли 1940 г., Бок е повишен в звание фелдмаршал, по време на прием при Адолф Хитлер. През по-голямата част от лятото на 1940 г., разпределя времето си между щаба си в Париж и дома си в Берлин. В края на август, ОКВ прехвърля група армии „Б“ в Източна Прусия. На 11 септември, Бок предава командването на войските във Франция на фелдмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб.
Германо-съветски фронт (1941) В подготовка за нахлуването в СССР, на 1 април 1941 г., група армии „Б“, с официална заповед на върховното командване е преименувана като група армии „Център“.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.37 Първоначално, главната ѝ цел е да следва пътя на Наполеон към Москва, северно от Припятските блата. Въпреки опозицията на фон Бок, Хитлер променя първоначалния план, една от многото поправки, които прави преди началото и по време на операцията. Фелдмаршалът се противопоставя на всяка промяна, защото иска да овладее Москва по най-бързия възможен начин и се надява това да стане преди настъпването на зимата, за да могат войниците му да презимуват на топло в сградите на Москва. Безпокойството му е основателно, защото това се оказва една от причините за провала на операцията.
На сутринта на 22 юни, с началото на кампанията, Бок остава на бюрото си в щаба, изчаквайки първите доклади от фронта, които започват да пристигат след по-малко от час. В 700ч. излита от Познан () до летище, разположено близо до щаба на 13-и пехотен корпус.
На втория ден от операцията, Бок прекосява река Западен Буг. Придружен от генерал-майор Густав Шмит, той отива до артилерийски пункт край Брест-Литовск, откъдето наблюдава обстрела на руските позиции. Въпреки факта, че немските танкове са проникнали дълбоко в съветска територия, защитниците на града упорито се държат. По-късно през деня Бок е запознат с докладите за руската съпротива по фронта, и по-конкретно в полосата на южния фланг на Хайнц Гудериан. Междувременно частите на Хот са напреднали за тези два дни толкова бързо, че Бок незабавно се свързва с Валтер фон Браухич, искайки Минск да бъде заобиколен и да се продължи към Витебск и Москва. Първоначално, планът му е приет, но скоро е отменен от Хитлер, който предпочита обкръжаването и унищожението на големите съветски армии край Минск. По този повод, Бок записва в дневника си:
Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.54
Разликите между стратегическите цели на Бок и ОКВ се появяват нееднократно. Фелдмаршалът продължава да настоява за директно настъпление към Москва, заобикаляйки съветските армии и оставяйки ги да бъдат унищожени от пехотата, напредваща бързо зад танковите колони. Бок спори, че ако обкръжаването е наистина необходимо, то вместо да се отклоняват танковете му на север и юг за обхващане на малки групи съветски войски, по-добре би било да се обкръжат на изток – в басейните на реките Двина и Днепър.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.55 Хитлер е против този план и настоява съветските армии да бъдат унищожени преди да се напредне дълбоко в територията на СССР.
Бок колебливо дава заповед да се изостави настъплението към Витебск и да се помогне в унищожението на обкръжените части. На 25 юни, той премества главната си квартира от Позен в Кобрун, град на около 15 мили североизточно от Брест-Литовск. На 30 юни, 4-та и 9-а армия се срещат край Слоним, обхващайки хиляди съветски войници. Въпреки това, голяма част от тях успяват да избягат на изток. Скоро Бок дава заповед за разпускане на обръча и подготовка за мащабно настъпление на изток. Заповедта отново предизвиква конфронтация между него и Браухич.
На 3 юли силите на Бок подновяват напредването си на изток. На тази дата те изминават най-голямото разстояние за един ден – над 100 мили. Четири дни по-късно, танковете на Гудериан прекосяват река Днепър, последното голямо препятствие преди Смоленск. Въпреки това, Гюнтер фон Клуге дава заповед на Гудериан да се върне обратно зад реката. Бок скоро променя заповедта и на Гудериан отново е заповядано да прекоси Днепър. Протестът на Бок пред ОКВ срещу действията на Клуге остава без последствия. На 11 юли, Бок премества щаба си в Борисов, град близо до река Березина.
Операция „Тайфун“ На 9 септември, Върховното командване на Вермахта инструктира Бок да подготви оперативните заповеди за настъплението към Москва (операция „Тайфун“), което трябва да започне не по-късно от 30 септември. Бок внимателно ръководи планирането и подготовката на операцията и няколко дни по-късно тя е одобрена от ОКВ. Бок прекарва повечето време до края на септември, инспектирайки подсилената си група армии „Център“. В един от случаите, заедно с Алберт Кеселринг, прелита на оглед над Москва.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.87
На 29 септември, Бок провежда съвещание със старшите си командири – Щраус, Хот, Клуге, Вайкс, Хьопнер, Гудериан и Кеселринг. По време на срещата, главния оперативен план е преразгледан, като Бок отново набляга на това, че Москва трябва да се овладее до 7 ноември – преди началото на зимата и за да съвпадне с годишнината на Октомврийската революция.Бевор, Антони. Сталинград, Фатална битка: 1942 – 1943. Ню Йорк: Книжка Пингвин. (1998) pg. 34 На следващия ден, операция „Тайфун“ започва с атаки на танковите колони на Хот и Гудериан. Няколко дни по-късно, и пехотата започва настъплението си към Москва. При оставащото разстояние от по-малко от 100 км между предните немски части и столицата, Бок преценя, че войските му ще бъдат в града след 3 – 4 седмици.Търней, „Катастрофата в Москва“, (1971) pg.88
Влошаващото се време и нарастващата съпротива на руснаците скоро забавят настъплението до 1 – 2 мили на ден. Групата армии губи приблизително 35 000 души, 250 танка и оръдия, и няколкостотин превозни средства, повечето от които затъват в калта. Горивото и продоволствието застрашително намаляват.