Бигор Доленци или Белостен Доленци () е село в Северна Македония, в община Кичево.
География Бигор Доленци е разположено в Кичевската котловнина на левия бряг на Треска на пет километра югоизточно от Кичево в подножието на Челоица. Селото е от сбит тип. Землището му е 10,4 км². Към края на ХХ век по-голяма част от него са гори – 531,8 хектара. 262 ха са пасища, а 192,4 ха – обработваема земя.
История
Смята се, че първоначално селото се е намирало в местостта Мали Доленци, недалеч от сегашното му местоположение. Според предания то е брояло 300 – 350 християнски къщи, но след убийство на двама татари на пътя Кичево – Прилеп, е издадено нареждане селото да бъде потурчено. То е запалено от турците. Оцелелите селяни се разбягват, някои се заселват се в Кичево (махала Бичинци), Челопеци и Лисичани, където са ислямизирани. Една девойка, от селото, която успява да се спаси, се жени за овчар на име Петко, с когото си построяват къща в местността Горно село (Белостено) и основават село Горно Бигор Доленци. Към 1880 година селото има 30 къщи, по-голямата част от които, с изключение на Карановци и Джорджевци, са потомци на Петко. След тази година селяните започват да се спускат на старото място, Долно Бигор Доленци. Последното семейство се установява в Долно Бигор Доленци през 1949 година.Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 462-463.
В XIX век Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1858 година, а „Свети Антоний“ е от 1865 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белостен Доленци (Dolentzi Bel-osten) е посочено като село с 23 домакинства със 102 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно и Долно Белостен Доленци живеят 315 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно и Долно Доленци са чисто български села в Кичевската каза на Битолския санджак с по 20 къщи.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Бигор Доленци има 21 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Беластен Доленци има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Главният учител Борис Траевски, който ревизира основното смесено училище в Белостен Доленци през май 1907 година, пише за селото:
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бигор-Доленци:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 47 59 45 0 45 161 175 336
При избухването на Балканската война един човек от Бигор Доленци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бигоръ-Доленци е част от Орланска община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 253 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бигор Доленци като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
След Втората световна война, до началото на 60-те години на ХХ век от Бигор Доленци се изселват 30 – 40 семейства, предимно в Кичево. В 1961 година Бигор Доленци има 52 къщи. През учебната 1960/1961 година учениците в местното училище са 17.
След 1948 година на пътя Кичево – Прилеп се развива махалата Гола Мара, в която постепенно се установяват жители на по-високите части на селото. В 1961 година Бигор Доленци има 52 къщи.
В 1961 година селото брои 250 жители, а в 1994 година – 194 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 156 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Родове Томо Смилянич през 20-те години на XX век разделя родовете в селото на стари и преселени. Староседелски родове са: Марковци (3 къщи), Търпевци (4 къщи), Бирковци (7 къщи), Сърбиновци (5 къщи, од тях има изселеници в България и Румъния), Аджи Настевци (1 къща), Фулаковци (5 къщи), Гюрчиновци (2 къщи), Шерет-Степановци (8 къщи) и Степановци (1 къща). От Шерет Степановци и Степановци има преселени в Белград. Родове на преселници са: Гьорчевци (5 къщи), доселени от Сърбица и Карановци (10 къщи), преселени се от разселения град Зад Камен (Закамен).
Йован Трифуноски също дели родовете в началото на 60-те години на ХХ век на стари и преселници. Староседелски са: Бирковци (6 къщи), Яневци (5 къщи), Сърбиновци (4 къщи), Степановци (4 къщи), Търпевци (4 къщи), Ираковци (4 къщи), Николовци (4 къщи), Тасевци (2 къщи) и Гюрчиновци (2 къщи). Преселническите родове са: Гьорчевци (9 къщи), заселили се от Сърбица, Карановци (8 къщи), известни и като Петревци. Доселени са от Закамен.
Личности Родени в Бигор Доленци Никола Петре, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петър Илиевски (1920 – 2013), лингвист от Република Македония, академик Трифон Каранов, виден деец от епохата на църковните борби на българите в Битоля.
Бележки
Категория:Села в община Кичево