Стефан Николов Мокрев е български писател и дипломат.

Биография Завършва гимназия в Търново и право в Софийския университет.

Своя първи разказ издава през 1920 г. в списание „Ново време“. От 1920 до 1921 г. работи като редактор на списание „Литературни звуци“ в Търново.

Премества се в София и през ноември 1923 г. заедно с Марко Марчевски и Николай Хрелков участва в издаването на седмичния литературен вестник „Възход“. Третият брой на вестника е конфискуван и Стефан Мокрев решава да завърши образованието си по дипломация и консулство в Свободния университет в София (днес УНСС). От 1932 до 1967 г. работи като дипломат.Здравка Ракова, „Добри Немиров – забравеният председател на Съюза на българските писатели“, LiterNet, 17 май 2003 г.

Издава много разкази, повести и приказки за деца. Също така превежда художествени творби от италиански и руски език.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 1 юли 2026 г.

Творчество „Дивото“ (разкази, 1929) „Кантон 16“ (повест, 1933) „Гроздобер“ (разкази, 1935)

Приказки за деца „Царският лъв“ (1931) „Тъжните мравки“ (1932) „Приказна книжка“ (1934) „Желю жълтицата“ (1936) „Филип Тотю“ (1936) „Цар Ивайло“ (1937) „Медена питка“ (1938) „Приятелят ми ескимосът“ (1939) „Дечко Палечко и петлето Клечко“ (1941, първо издание; 1970, второ издание) „Три и триста“ (1949) „Злополуките на Лисан“ (1956) „Защо магаретата реват“ (1965)

Драми „Есенни хора“ (1925) „Тайната“ (1927)

Романи „Аз не съм аз“ (1945) „Зората иде“ (1971)

Бележки

Външни препратки От и за Стефан Мокрев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Стефан Мокрев в Литературен свят

Категория:Български детски писатели Категория:Български драматурзи Категория:Български дипломати Категория:Български преводачи Категория:Членове на БКП Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Родени във Велико Търново Категория:Почетни граждани на Велико Търново Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив