Душановият законник, срещан също и като Душанов закон, е сборник от закони, средновековен законодателен акт на Сърбия. Прогласен е в Скопие на 21 май 1349 година. Източник е на средновековното българско и наказателно право.
Обем Първоначално се състои от 135 члена. 5 години след влизането му в сила (1354) е допълнен с още 66 члена, ставайки общо 201 члена.
Обхват Със закона законодателят Стефан Душан е целял да уреди обичайното право на народите в страната си, въвеждайки нови правила, еднакви за цялата Душанова империя.
Законникът окончателно разграничава властелските и подчинените им категории зависими или крепостни селяни – т.нар. себри, както и свободните занаятчии и людете, упражняващи други свободни професии.
Приложение Според Душановия законник съдиите са длъжни да правораздават, прилагайки закона, а не под страх от владетел.
Източници История на българската средновековна държава и право , ISBN 978-954-730-553-3 Тимотей Флорински, Памятники законодательной деятельности Душана, царя сербов и греков. Киев, 1888
Бележки
Категория:История на българското право Категория:Стефан Душан Категория:Сборници от закони Категория:История на Скопие Категория:Сръбско царство Категория:Сръбски закони Категория:1349 година в Европа Категория:Средновековни сръбски текстове