Банатската българска книжовна норма или само Банатска писмена норма е писмено-регионална норма на българския език, използвана от банатските българи.
Тя, редом с т.нар. македонска българска книжовна норма и стандартизирания официален български език, е една от общо трите съществуващи писмено-регионални норми на българския език.
Банатската писмена норма има самостоятелна графична система, базирана на латиницата. Съществува обширна и разностранна литература на банатската българска книжовна норма.
История на банатската книжовна норма Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860 – 1896 г. банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това – с румънски или сръбски.
Особености на банатската книжовна норма Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната „ы“, която замества „и“. Друга присъща фонологическа особеност на банатския български диалект е наличието на „é“, която се произнася вместо ударено „е“, редукцията на „o“ в „у“ и най-характерната особеност на източнобългарските говори – редукция на „e“ в „и“. Банатските българи казват puljé вместо поле, sélu вместо село, ugništi вместо огнище. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други славянски езици, но в българския език тази особеност се среща само в диалектите – книжовното Великден в банатския говор звучи като Великдень.
В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от немски (drot от немското Draht, „жица, тел“; gang от Gang, „антре, коридор“), унгарски и сръбски, което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетническия Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20% от речниковия състав. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина, по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например Marija Velčova се изписва като Velčov Marija. От женските фамилните имена често отпада и окончанието „а“, така Velčova става Velčov.
ЛатиницаСъответствие на кирилицаМФАА аЪÁ áАB bБC cЦČ čЧĆ ćЌ (КЬ)D dДDz dzЅ (ДЗ)Dž dž(ДЖ)E eЕÉ éИлатиницаСъответствие на кирилицаМФАF fФG gГGj gjЃ (ГЬ)H hХ'I iИJ jЙ, ЬK kКL lЛLj ljЉ (ЛЬ)M mМN nНлатиницаСъответствие на кирилицаМФАNj njЊ (НЬ)O oОP pПR rРS sСŠ šШT tТU uУV vВZ zЗŽ žЖ
Банатските българи изтъкват българския характер на езика си, въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата. Въпреки това, в банатските български издания като вестник „Наша глас“ продължават да се включват материали на съвременен български на кирилица като произведението „Чичовци“ на Иван Вазов например. Съответно в Румънски и Сръбски Банат, банатските българи владеят както румънски, така и сръбски език.
Примерен текст на банатски български:
Произношение и вариант на текста на кирилица:
Същият текст, на стандартен български:
Литература На банатската писмена норма и говор са посветени 2 обемни научни труда на българския диалектолог Стойко Стойков: Банатският говор (489 стр.) Лексиката на банатския говор (326 стр.)
Източници
Вижте също Антон Лебанов
Външни препратки Първият блог на банатски български Електронната енциклопедия Banaterra на банатски български Аудио приказка „Торбаланци“ от Елин Пелин, адаптиран на банатски говор от Гюка Гергулов
Категория:Български книжовен език Категория:Български език в чужбина *