Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България. Той е административен център на едноименните община, област и регионална асоциация на общините РАО „Тракия“. Градът е пети по брой на населението в страната след София, Пловдив, Варна и Бургас. По данни от НСИ населението на града е . Образува петата по големина градска агломерация в България с население от 213 444 жители (към септември 2007 г.),МРРБ, оперативна програма „Регионално развитие“ , с. 48 както и център на 5-ата по големина област в България с население към 31 декември 2016 г. от 321 377 души.НСИ, Население по области към 31.12.2016 г. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по БВПБВП – регионално ниво за 2015 г. на глава от населението в страната.
В града се намира най-старият в Тракия български театър – Драматичен театър „Гео Милев“, античният Форум на Августа Траяна, а на 14 km от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. През 1925 г. е открита втората след София опера в страната – Южнобългарската опера (днес Държавна опера Стара Загора), а през 1895 г. – първият градски парк от европейски тип в България – Аязмото. В града се намират още и Музеят на религиите и музей „Неолитни жилища“.
География Градът е разположен в южните поли на Сърнена Средна гора с преход на юг към Старозагорското поле – източната част на Горнотракийската низина, край река Бедечка със средна надморска височина 196 m. Намира се на 234 km по асфалтов път и 250 km по релсов път от столицата София, на 102 km от Пловдив, на 288 km от Варна и на 172 km от Бургас.
Квартали
Градът е разделен на отделни квартали около централната му част. Преди Втората световна война в покрайнините на града се оформят квартали от бежанци от тракийските и македонските български земи. Повечето от кварталите са изградени след Втората световна война, след като масово селското население в региона се преселва в града, за да осигури работна ръка за новите промишлени мощности. Няколко квартала са присъединени села.
Според кадастралната карта кварталите на града са: „Аязмото“, „Бедечка-Градински“, „Васил Левски“, „Възраждане“, „Гео Милев“, „Голеш“, „Дъбрава“, „Железник“, „Зора“, „Индустрия“, „Казански“, „Колю Ганчев“, „Лозенец“, „Македонски“, „Митрополит Методий Кусев“, „Опълченски“, „Самара 1“, „Самара 2“, „Самара 3“, „Славейков“, „Студентски град“, „Три чучура“, „Три чучура – север“, „Три чучура – юг“, „Атюрен“, АПК и Централната градска част на Стара Загора.
Климат Климатът на градската територия е преходноконтинентален с влияние от Средиземно море. През зимата времето е по-меко и по-топло в сравнение с градовете в Тракийска низина, тъй като Средна гора предпазва от студените северни и североизточни ветрове. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 12,9 °C (средна януарска +1 °C и средна юлска +23,9 °C) със средногодишна валежна сума 598 mm. Северозападно от Стара Загора на около 16 km се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 km има друг минерален извор в село Ягода.
Природа Флора и фауна Характерна флора Територията на община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.
Единственото известно за науката находище на защитен от закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността „Карасиврия“, северно от гр. Стара Загора, на звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Р. България.
Характерна фауна Фауната в района е съставена от европейски, евро-сибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предноазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизмът са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.
История
Стара Загора е един от най-древните градове в света и през епохите градът е носил много имена, но най-често се споменават 8 от тях: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Загра (Заара), Железник и Стара Загора.
Неолитна епоха Най-ранните следи от цивилизация в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-ото хилядолетие пр. Хр.„Виж Стара Загора преди 8000 години“ Тогава, почти едновременно, върху днешната територия на Стара Загора и в близките ѝ околности възникват четири праисторически селища, едно от които е било най-голямото в българските земи в продължение на 6 хиляди години. Някои учени считат, че там се е намирал древнотракийският Берое.
През 1968 г. в града са открити Неолитни жилища от средата на 6-то хилядолетие пр.н.е., които са най-запазените и с най-богатия фонд в Европа и са превърнати в музей."Музей Неолитни Жилища, Регионален Исторически Музей-Стара Загора
Установена е голяма гъстота на заселванията през неолита и халколита, над 120 праисторически селища и 5 праисторически селищни могили, с множество находки, като една от тях е и най-голямата в Европа. Животът тук започва в края на 7-о хилядолетие пр. Хр. и продължава до 12 век сл. Хр.
Край Стара Загора е открито и ритуално съоръжение на близо 8000 години.
При мащабни проучвания през 1970-те години край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр.„Халколитни медни рудници“, Регионален исторически музей – Стара Загора Тези най-древни в Европа метални рудници са на близо 7600 години. През 2014 археолозите от Регионален исторически музей (Стара Загора) откриват първата фабрика за производство на мед в Европа, на възраст над 7000 години.„Откриха фабрика за мед на траките“
Античност
В района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан Берое. През 46 година Берое е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 г. император Траян дава на града права за самоуправление и го прекръства на Августа Траяна. Градът се превръща във втори по големина икономически, административен и културен център в провинцията. Известният римски историк Амиан Марцелин пише: „Големите градове Филипопол и Августа Траяна, които в древността се наричали Евмолпиада и Берое, красят провинция Тракия“.
Градът има самостоятелно общинско управление, градски съвет и народно събрание и се ползва със специален статут.Известия на Историческото Дружество въ София, книга XI-XII, Къмъ Историята на Августа Траяна, Д.П.Димитров, Придворна Печатница-София, 1932 По специална заповед именно в този град се заселват ветераните от войните, водени от Римската империя. По времето на император Марк Аврелий (161 – 180) в града са построени прави улици, десетки жилищни и обществени сгради, градски стени, ограждащи площ около 50 ha и подсилени с около 40 кули, от които са проучени 11, водоснабдяване, канализация, театрална сграда, храмове, пазари, одеон, терми, форум. Построен е и театрон с мраморни седалки, от който са се наблюдавали зрелищните гладиаторски битки, шествията, тържествата, или събранията, където са се решавали важните за града дела. В града е съществувал гимназион, а спортните събития са се провеждали на стадион. В града се развиват изкуствата и музиката, за което свидетелстват намерените образци на бронзовата и каменната пластика, ювелирното изкуство, грънчарството, стъклени предмети, статуи и надписи за Орфей.
В Августа Траяна се появяват огромни имения с разкошни вили, например добре проучената тракийска вила „Чаталка“, принадлежала на тракийски аристократи.
Августа Траяна сече собствени монети в продължение на едно столетие – от управлението на Марк Аврелий (161 – 180) до Галиен.
През 3 – 4 век Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите, но в началото на 4 век е наново укрепена.
Късна античност През периода на късната античност (IV – VI в.) градът отново носи името Берое. Времената са свързани с преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол, ускореното християнизиране на местното население, готските нашествия в края на IV в. и опустошителните набези на хуните в средата на V в.
През късната античност в Берое започва масово християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът е едно от най-активните средища на ранното християнство. Пръв въвежда християнството тук апостол Карп – един от 70-те апостола на Иисус Христос и ученик на апостол Павел. Берое става седалище на епископия, прераснала в архиепископия. Епископът на Берое Демофил взема участие в Църковния събор в Сердика. През 355 г. римският папа Либерий е заточен в Берое, а Демофил заминава за Константинопол, където достига най-висок ранг – патриарх на Византийската империя."Prison, Punishment and Penance in Late Antiquity, 2013, Julia Hillner„Беройски епископ става патриарх на Източната империя“
През 6 век градът се споменава като Берое в календар на готите под датата 19 ноември, свързана с известните 40 жени-мъченички. В края на века градът е отново разрушен, но след това възстановен и носи името Верея.
Средновековие За пръв път областта Загоре (Загора) се споменава в известията на Георги Амартол, повторени от Лъв Граматик, Георгий Кедрин и Симеон Метафраст, където се описва помощта, която българската войска на Тервел оказва на император Юстиниан II при възстановяването му на константинополския трон. По този повод през 705 г. между Византийската империя и България се сключва мирен договор, според който на България се отстъпва областта Загоре. Три години по-късно, според други източници, Юстиниан II се опитал да си възвърне областта, но бил разбит край Анхиало. Според по-късните известия на Теофан Изповедник през 716 г. между новия император Теодосий III Адрамит и Тервел е сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва и още една част от Тракия, на запад от Загора, до „Милеона в Тракия“. През 717 г. Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30-хилядна арабска армия, обсадила Константинопол. След това Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.
От Берое на Иринопол През 784 г. град Берое е във владение на Византийската империя, а византийската императрица Ирина посещава града заедно със сина си Константин VI и голяма свита придворни. Императрицата възстановява града и го нарича Иринопол – градът на Ирина. Летописецът Теофан Изповедник описва посещението на императрицата в Берое: „През тази година, през месец януари, индик седми, споменатият Ставракий се завърнал от земята на склавите и на хиподрума отпразнувал с триумф победата си. А през месец май от същия седми индик императрица Ирина със сина си и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Берое. Тя заповядала да застроят този град и го преименувала Иринопол“.
Трайно присъединяване към България