Нидерландия () е де юре една от четирите държави (автономни страни) в рамките на Кралство Нидерландия (редом с Аруба, Кюрасао и Синт Мартен) и е разположена предимно в северозападната част на Европа, на бреговете на Северно море, като три особени общини са разположени в Карибско море, а именно Бонер, Синт Еустациус и Саба. Под името Нидерландия се разбира и само европейската част на държавата Кралство Нидерландия (т.е. само Европейска Нидерландия, която граничи на север и запад със Северно море, на юг с Белгия и на изток с Германия).
Най-големият град в Нидерландия е Амстердам. Както е записано в конституцията, той е и официалната столица (hoofdstad) на Кралство Нидерландия, а Хага (Den Haag или 's-Gravenhage) е административната столица, където се намират правителството (regeringszetel), дворецът на монарха (residentie), както и повечето чуждестранни посолства.
Нидерландия е сред най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света. Известна е със своите диги (етимологично свързано с името ѝ, значещо „Ниски земи“), вятърни мелници, дървени обувки, лалета и осезаемата толерантност у нидерландското общество. Либералната ѝ политика често се споменава зад граница. Страната е домакин на Международния съд и други международни организации.
Смесване с Холандия Страната Нидерландия (особено в европейската ѝ част), а оттам – и държавата Кралство Нидерландия, в много страни и езици по целия свят са известни под наименованието „Холандия“, което често се счита и за термин, взаимозаменяем с „Нидерландия“. Мнозинството жители на страната, особено от южните провинции Лимбург и Северен Брабант, са против използването на названието „Холандия“ за цялата страна. Сред основанията за подобни настроения е, че това използване е неточно, понеже има ограничен обхват, както в исторически план (вж. Холандия (историческа област) и Кралство Холандия), така и географски в съвременността (вж. провинции Северна Холандия и Южна Холандия, заемащи под 18% от площта и с население, равняващо се на по-малко от 38% от жителите на страната Нидерландия). Историческата област Холандия е център с голямо политическо и икономическо влияние в Република Съединени провинции (1581 – 1795). След Наполеоновата епоха (като марионетно кралство Холандия) тя влиза в състава на новото Обединено кралство Нидерландия (различно от съвременното Кралство Нидерландия), разделена на 2 провинции – Северна Холандия и Южна Холандия.
През октомври 2019 г. нидерландското правителство обявява, че повече няма да използва името Холандия, а само официалното име на страната – Нидерландия (Nederlandene, също Nederland). Това означава, че в официални документи и при спортни събития повече няма да се среща названието Holland, широко използвано в страната, както и по света. Решението е свързано с опитите да се обнови имиджът на страната, тъй като думата Холандия често се асоциира с относително свободната употреба на наркотици и с квартала на червените фенери на Амстердам. Нидерландските политики за използването на наркотици за развлечение, проституцията, еднополовите бракове и евтаназията са сред най-либералните в света.
География
Страната е разделена на 2 основни части от 3 реки – Рейн, Ваал и Маас. Съществуват известни различия в нидерландския език, когато се говори на север и на юг от тези големи реки.
В географско отношение Нидерландия е много ниска и равнинна страна, като около 26% от нейната територия и 21% от населението ѝ са под морското равнище, а само около половината площ на страната е с повече от 1 m надморска височина. Най-високата част Валсерберг (Vaalserberg), където се намира и най-южната точка на страната (321 m). Много ниски области са предпазени от диги и морски стени. Части от Нидерландия, например почти цялата провинция Флеволанд, са пресушени от морето – тези области се наричат полдери. Преобладаващата посока на вятъра в Нидерландия е югозападна, което води до умерено-морски климат с хладни лета и меки зими.
Провинции на Нидерландия Нидерландия е разделена на 12 административно-териториални единици, наречени провинции: Гронинген (Groningen) – на североизток, главен град Гронинген; Фризия (Friesland) – на север, главен град Леуварден; Дренте (Drenthe) – на североизток, но южно от Гронинген, град Асен; Оверейсел (Overijssel) – на изток, южно от Дренте, главен град Зволе; Флеволанд (Flevoland) – в средата, в морето Ейселмер, главен град Лелистад; Гелдерланд (Gelderland) – на изток, но южно от Оверейсел, главен град Арнем; Утрехт (Utrecht) – в средата, главен град Утрехт; Северна Холандия (Noord-Holland) – на северозапад, главен град Харлем; Южна Холандия (Zuid-Holland) – на запад, но южно от Северна Холандия, главен град Хага; Зеландия (Zeeland) – на югозапад, главен град Миделбург; Северен Брабант (Noord-Brabant) – на юг, главен град 'с-Хертогенбос (Ден Бос); Лимбург (Limburg) – на югоизток, навлизаща в Белгия, главен град Маастрихт.
Всички провинции са разделени на общини, общо 483 на брой (до 2004 – 489). Виж Община (Нидерландия) и Списък на градовете в Нидерландия по население. Няколко острова в Карибско море са зависими от Нидерландия: Нидерландски Антили, група от пет острова, и Аруба, принадлежала преди към Антилите.
История
При управлението на Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания, районът е част от Седемнадесетте провинции на Нидерландия, които включват и по-голямата част от съвременна Белгия, съвременен Люксембург и малки части от съвременните Франция и Германия. През 1568 г. започва 80-годишната война за независимост срещу испанския крал Филип II, син на император Карл V. През 1579 г. северната част от Седемнадесетте провинции обявява независимост и се обединява в Утрехтската уния, което се смята за начало на днешната държава Нидерландия. Но едва с края на 80-годишната война през 1648 г. тя получава формална независимост от крал Филип IV и под името Република Съединени провинции постепенно става една от главните морски и икономически сили на XVII век. Обединените провинции са чудото на Европа от края на 16 и началото на 17 век. Колониалната им империя се разраства за сметка на испанската и португалската. През тази епоха, наричана Нидерландски златен век нидерландците основават колонии и търговски станции по целия святБившите колонии Нидерландски Антили и Аруба понастоящем имат статут на автономни области. Индонезия обявява своята независимост през 1945 г. Независимостта е призната през 1949 г. след няколкогодишна война за независимост и вследствие на силен международен натиск. Едва на 16 август 2005 г. нидерландското правителство признава 1945 г. като година на получаване на независимост на Индонезия и изразява разкаяние за жертвите на Индонезия от войната за независимост. Суринам получава независимост през 1975 г.. Те контролират устията на Рейн, Маас и Шелда, където се срещат търговските пътища от Балтийско, Северно море и Атлантическия океан. Холандците са първите, които виждат изгодата да се купуват суровини, които след преработване да се продават далеч по-скъпо. Наред с това холандската република се превръща във финансовия център на Европа. Краят на този период настъпва с края на Войната за испанското наследство. След присъединяването ѝ към Френската империя при Наполеон I през 1815 г. е образувано Обединено кралство Нидерландия, включващо и днешните Белгия и Люксембург. Белгийците скоро получават независимост (1830). Люксембург е под нидерландско господство, но се отделя след смъртта на крал Вилхелм III. През XIX век Нидерландия продължава да се индустриализира по-бавно в сравнение със съседите си.
Останала неутрална през Първата световна война, по време на Втората световна война Нидерландия е окупирана от Нацистка Германия през май 1940 г. и е напълно освободена едва през 1945 г. След войната нидерландската икономика отново процъфтява, вече в икономическия съюз Бенелюкс. Нидерландия е член основател на НАТО от 1949 г.
През 1951 г. страната става съоснователка на Европейската общност за въглища и стомана (заедно с Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург и Франция), през 1957 г. е съоснователка на Европейската икономическа общност и Евратом, които впоследствие стават съставни части на Европейския съюз в настоящия му вид при подписването на Договора за Европейски съюз в Маастрихт през 1992 г.
Политика
Нидерландия е парламентарна демокрация от 1848 г. и конституционна монархия от 1815 г., след като преди това е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г. (от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция). Държавен глава е монархът (от 2013 г. – крал Вилем-Александър). Монархът днес на практика има само церемониална функция, но конституцията му позволява упражняването на реална власт, ако отговорните министри се подчинят. Формален конфликт между тях и монарха, чийто подпис е необходим под всеки закон или указ, който трябва да влезе в действие, би довел до конституционна криза.
От 19 век нидерландските правителства винаги са коалиционни, тъй като не е имало една политическа партия, достатъчно голяма, за да получи необходимото мнозинство. Формално монархът назначава членовете на правителството. На практика след като излязат резултатите от изборите за парламент, се формира коалиционно правителство (в процес на преговори, който е продължавал до 7 месеца), след което правителството, сформирано по този начин, се назначава официално от кралицата. Глава на правителството е министър-председателят, на нидерландски език министър-президент или премиер, primus inter pares (пръв сред равни), който обикновено също е водач на най-добре представилата се на изборите партия от коалицията. Степента на влияние, което може да окаже монархът на формирането на правителство е тема на продължаващи спекулации.
Парламентът се състои от две камари. 150-те членове на долната камара (Втора камара) се избират на всеки четири години или по-рано, ако Втората камара гласува недоверие на правителството, в преки избори. Членовете на провинциалните парламенти избират на всеки две години една трета от членовете на не толкова важния Сенат (Първа камара), който по този начин изцяло се сменя чрез косвени избори на всеки шест години, и може само да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях. Първата и Втората камари заедно се наричат Генерални щати. На 7 февруари 2006 г. Втората камара въвежда правото на гражданска инициатива на национално равнище.
Политолозите смятат Нидерландия за класически пример за съобщностна (консоциационна) държава, което традиционно се обяснява с необходимостта от ранното Средновековие на различни социални групи да си помагат в борбата с водата. По-добре аргументираните хипотези включват частичния неуспех на феодализацията и успешната съпротива срещу абсолютизма. Тази система за достигане на съгласие независимо от различията се нарича на нидерландски полдер модел. Също така Нидерландия продължително е била нация от търговци, доминирана от свободомислеща буржоазия, а за международната търговия е необходима толерантност към културата на другите хора. В самата Нидерландия, независимо от това, че до 19 век калвинизмът е държавна религия, на практика е имало значителна религиозна толерантност към католиците и евреите. Между 1839 и 1940 г. Нидерландия се опитва да бъде неутрална страна в повечето международни отношения и по този начин успява да не бъде намесена в Първата световна война (въпреки че това не успява при Втората световна война). В резултат на това отношението към нидерландците в други страни е приятелско, стигайки дотам, че носителите на нидерландски паспорт често срещат сравнително малко трудности при влизане в други страни на посещение и дори с цел имиграция.