Култура (, идващо от colo, colere и означаващо възпитание, образование, развитие, приспособяване)Harper, Douglas (2001). Online Etymology Dictionary е понятие с много нееднозначни дефиниции и поради тази многостранност и многопластовост се подлага трудно на единно определение. Изследователите на културата обикновена я разделят на две основни области – на материална и духовна култура. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхон съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура,Kroeber, A. L. and C. Kluckhohn, 1952. Culture: A Critical Review of Concepts and Definitions. като трите основни значения са:
Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, още известна като висока култура Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование Комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или група
Обичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности, предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика. Понякога това се нарича висока култура за разлика от масовата култура.
Терминът и концепцията за първи път се появяват през 18 век в Европа и означават процес на усъвършенстванеИстория на европейската култура през 18 и 19 век, Владимир Луков, ГИТР. През 19 век значението се променя на подобряването на личността и поведението на един индивид, особено чрез неговото образоване. Съществуват и други значения.Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. p6. През 20 век думата култура става централна идея на антропологията и означава еволюиралата човешка способност за класификация и представяне на опита чрез символи и проявяването на творчески наклонности за които се изисква въображение.
В основни линии под култура се разбира човешка дейност в различните нейни проявления, включително всички форми и способи на човешкото самоизразяване, самопознание и натрупване на навици и умения. Културата е набор от правила, които предписват на човека определено поведение с присъщите преживявания и мисли.
Етимология и дефиниция на ЮНЕСКО Според една от теориите думата култура произлиза от латинския корен colere (обитавам, култивирам или почитам) или според друго разбиране от cult и ur (преклонение към светлината).Енциклопедия на културите Етимологията на съвременния термин култура има класически произход. Oсновава се на термин, използван от Цицерон в неговите спорове, където пише за „култивиране на духа“ (cultura animi). По този начин с помощта на земеделска метафора, той описва развитието на философската душа, телеологично погледнато като най-високият възможен идеал за развитието на човека. Tази метафора се съдържа в съвременния контекст и означава нещо подобно. Много писатели считат, че културата се отнася до начина, по който човешките същества преодоляват своето оригинално, вродено варварство, и чрез различни хитрости стават истински пълноценни хора.
ЮНЕСКО дава своята дефиниция на култура по следния начин:
„Kултура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“
В книгата си „Ерос и Kултура“ Зигмунд Фройд я дефинира така:
„...думата култура характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения.“
Изучаване на културата Културата е предмет на изучаване от огромен брой академични дисциплини. В числото на основните от тях са културологията, културната антропология, философията на културата и социология на културата. В някои страни основната наука за културата се счита културологията, докато в други антропологията, а в трети изучаването на културата се свежда до изучаване на културата като система.White, Leslie. The Evolution of Culture: The Development of Civilization to the Fall of Rome. McGraw-Hill, New York (1959).White, Leslie, (1975) "The Concept of Cultural Systems: A Key to Understanding Tribes and Nations, Columbia University, New York
Общата област на изследване на културните процеси в тези страни е културното изследване ()Усманова А. Р. „Культурные исследования“ // Постмодернизм: Энциклопедия / Мн.: Интерпрессервис; Книжный Дом, 2001, 1040 с.. Културната антропология се занимава с изучаването на многообразието на човешките култури и общества, като една от нейните основни задачи е обяснението на причините за съществуването на това многообразие и влиянието на глобалните икономически и политически процеси върху местните културни реалности. Културологията е сравнително нова област, съвкупност от изследвания на културата като структурна цялост и проявите на закономерност в нейното развитие. В задачите на културологията влиза разбирането на общите характеристики на бита и системния анализ.
Периоди в историята на културата Културата е предмет на изучаване на културологията. В съвременната културология се различават няколко основни периода на развитието на културата от историческа гледна точка:
Култура на първобитното общество – то покрива периода до около 4000 г. пр.н.е.; Култура на Древния свят и Античността (IV век пр.н.е. – V век), в този период влизат културата на Древния Изток, Древна Гърция, Древен Рим и други; Култура на Средновековието (V—XIV век); Култура на Възраждането или Ренесанса (XIV—XVI век); Култура на Новото време (XVI—XIX век); Култура на Най-новото време (XIX век –);
В културологията Възраждането е самостоятелен период от развитието на културата, докато в историческата наука обикновено се съчетава със Средновековието.
Класическо понятие за култура
Терминът идва от латинската дума Cultus, което от своя страна произлиза от Colere – дума, означаваща грижа за полето или добитъка. През 13 век терминът се използва за обозначаване на обработен и облагороден парцел земя и три века по-късно променя значението си на действие или състояние, свързано с обработване на земята или отглеждане на животни. Към средата на 16 век терминът придобива метафорично значение. Така или иначе преносният смисъл на думата култура не съществува до 17 век, когато се появява в някои академични текстове.
Епохата на Просвещението (18 век) е времето, когато преносният смисъл на понятието „култивиране на духа“ се налага широко в различни академични области, като например, Dictionnaire de l'Académie Française от 1718 г. И макар в Енциклопедията все още да съществува предимно в ограничен смисъл на обработването на земята, не изключва преносния смисъл, който се появява в статиите, посветени на литература, живопис, философия и наука. С течение на времето, под култура започва да се разбира обучение, или формирането на мисълта и ума. Това означава, че отново става дума за състояние, но този път е състоянието на човешкия ум, а не състоянието или статута на парцелите земя.
Класическото противопоставяне между културата и природата също има своите корени в този период. През 1798 г. в речника е включено определение за култура, което се противопоставя на „естествения дух“. За много от мислителите на епохата, като например Жан-Жак Русо, културата е отличителен белег на човешките същества, което ги поставя в позиция, която ги отличава от другите животни. Културата е набор от умения и знания, натрупани от човечеството в продължение на хилядолетна история. Като универсална характеристика, терминът се използва в единствено число, както е установено във всички общества, независимо от етнос, географско местоположение или исторически момент.
Култура и цивилизация Съвременното понятие за култура се формира в края на 18 и началото на 19 век в Западна Европа. Определени автори започват да определят културата като „най-доброто нещо, което е било създадено или казано“ и всичко, което не попада в тази категория се характеризира като хаос и анархия. Това прави културата тясно свързана със социалното развитие, постоянното усъвършенстване и прогреса. На практика за тези автори понятието култура се отнася за най-добрите изделия и продукти в областта на модата, изкуството и класическата музика. По този начин в категорията културни попадат хора, свързани с тези дейности.
В контекста на Просвещението, културата става синоним на цивилизация. Тази дума се появява за първи път през 18 век на френски език и означава усъвършенстване на нравите. Цивилизацията е термин, свързан с идеята за прогреса. Съответно това е състояние на човечеството, в което невежеството е преодоляно и обичаите и социалните отношения са на най-високото си ниво. Цивилизацията не е завършен процес, а е в ход, и включва постепенното подобряване на закони, форми на управление и познания. Тъй като културата също е универсален процес, който включва всички хора, дори най-изостаналите в линията на социалната еволюция, тя се свързва неразривно с цивилизацията. В началото на 19 век са били използвани и двата термина, култура и цивилизация, почти взаимозаменяеми, особено на английски и френски език.
В днешно време са се оформили два вида култура: висока култура и масова култура. Под висока култура обикновено се разбира културата на елита – най-образованите и възпитани хора, а масова се нарича културата за масите, простолюдието. Двете култури използват различни способи и средства и служат на различни цели. Понякога двете култури се отнасят просто до различни видове субкултури.
Език и култура Връзката между култура и език е забелязана много отдавана. Така например древните гърци правят разграничение между цивилизованите народи и варварите, т.е. тези, които са говорили неразбираемо и неинтелигентно.Baepler, Paul. 2003. „White slaves, African masters.“ The ANNALS of the American Academy of Political and Social Science 588(1): 90 – 111. p. 91 Фактът, че различни групи от хора говорят различно, често е приеман за осезаемо доказателство за културни различия за разлика от другите не толкова очевидни културни характеристики.