ЍнтернетДумата в РБЕ или глобалната мрежа, а в разговорния български език и накратко като нет (от английското net, мрежа), е глобална система от свързани компютри, която работи чрез стандартизиран комплект от протоколи TCP/IP. Интернет представлява мрежа от мрежи и е съставен от милиони частни, обществени, университетски и академични, фирмени, търговски, а също и съответните държавни мрежи. Интернет служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимносвързаните хипертекстови документи на World Wide Web (WWW) и електронната поща.
Повечето традиционни комуникационни средства имат аналози, адаптирани към технологията на интернет. Така например телефонните или телевизионните услуги стават основа съответно на интернет телефонията и интернет телевизията, а издаването на вестници е трансформирано в уебсайтове, блогове и фийдове. Интернет позволява или ускорява възникването на нови форми на общуване между хората, като незабавни съобщения, интернет форуми и социални мрежи.
Създаването на интернет датира от 1960-те години, когато Съединените щати финансират изследователски проекти на различни военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпределени компютърни мрежи. Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 1990-те години и популяризирането на множество нейни приложения в практически всяка област на съвременния живот.
Интернетът няма централизирано управление нито от гледна точка на техническата реализация, нито в областта на достъпа и употребата, а всяка съставна мрежа използва собствени стандарти. Само най-общите дефиниции на двете основни именни пространства в интернет, IP адресите и Domain Name System, се задават от поддържащата организация ICANN. Стандартизацията на основните протоколи и технически конвенции се извършва от IETF.
По данни на pingdom броят на потребителите на интернет през 2012 г. е 2,1 милиарда души.2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет, статия в news.bg от 25 януари 2012 г. Към средата на 2015 г. броят крайни потребители надхвърля 3 милиарда.www.itu.int Това до голяма степен се дължи на бурното развитие на мобилните комуникации, предоставящи мобилен интернет, развитието на социални мрежи, които генерират съдържание и поевтиняването на интернет трафика.
Към юни 2017 г. 51% от хората по света имат достъп до интернет.
История След като Съветският съюз изстрелва в орбита „Спутник“, през февруари 1958 година в Департамента на отбраната в Съединените щати се създава Агенцията за сложни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency, ARPA) с цел възстановяване на щатското техническо превъзходство. Към нея е създадена Служба за технологията за обработка на информация (Information Processing Technology Office, IPTO), която трябва да продължи разработките на програмата Полуавтоматична наземна среда, свързала за пръв път в мрежа радарните системи в цялата страна. Задачата на IPTO е да подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и като първа стъпка да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури.
На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния, ARPA прави демонстрация на комуникация между компютри, посредством обмен на пакети. Така два компютъра са свързани в мрежа, която впоследствие се разраства и става известна под името ARPANET. През следващите години ARPANET се превръща в световна мрежа. Службата е оглавена от Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер, който има значителен опит в компютърните мрежи и е привърженик на създаването на универсална мрежа.
Думата интернет се използва за първи път за описание на междумрежовото свързванеБоянов, К. и кол., „Принципи на работа на компютърните мрежи. Интернет“, ISBN 954-9713-06-7, стр.13 в единна глобална компютърна мрежа, която използва протоколния стек TCP/IP. Това става в публикуваната през декември 1974 година спецификация на протокола TCP, написана от Винт Сърф, Йожен Далал и Карл СъншайнSpecification of Internet transmission control program. През следващите години идеята за TCP/IP се развива и реализира в някои операционни системи. През 1981 г. ARPANET е разширена, след като Националната научна фондация (, NSF) финансира свързването между научни организации (, CSNET). През 1982 г. протоколът TCP/IP е стандартизиран, което позволява свързването и на други страни през следващите години в това, което добива популярност като интернет.
Следващото разширение е през 1986 г., когато мрежата на NSF предоставя достъп на учените в САЩ до ресурсите на суперкомпютри, първоначално със скорости 56 kbit/s и по-късно 1.5 Mbit/s и 45 Mbit/s.NSFNET: A Partnership for High-Speed Networking, Final Report 1987 – 1995, Karen D. Frazer, Merit Network, Inc., 1995
В края на 1980-те и началото на 1990-те години започва комерсиализация – започват работа първите търговски компании, доставящи интернет услуги. ARPANET приключва работата си през 1990 и към 1995 г. интернетът в САЩ е напълно комерсиализиран. Интернетът бързо се разраства към Европа и Азия, като към него се включват все повече компютърни мрежи.Réseaux IP Européens (RIPE)
Първите търговски услуги са предлагането на електронна поща през 1989 година (MCI Mail и Compuserve обслужват 500 000 потребители.
Все по-належащо става да се разработят методи за по-гъвкав обмен на големи количества информация. Идеята за хипервръзка се свързва с работата на Ванивар Буш от 1945 г., в която се описва машина за четене на микрофилми (The memex). Практическата необходимост води до изобретяването на World Wide Web в ЦЕРН през 1991 г. – проект за всеобхватна информационна система от хипертекстови документи, с което популярността на интернета започва бързо да расте.
През януари 2009 година AMD оценява броя на интернет потребителите на 1,5 милиарда.
Структура
Интернет има мрежовидна структура, съставена от компютрите, които са част от интернет, и които се наричат сървъри и потребителски компютри, и устройства (рутери, суитчове и т.н.), и други компютри като напр., макар и рядко, хостове (hosts). Обменът на информация между сървър и компютър/интернет устройство се осъществява, като се предава информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация, се нарича клиент, а този, който я предоставя – сървър. При обмена на информацията тя може да преминава през други компютри. Тяхната работа е да преценяват накъде да препращат информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обменът на информация в интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи (съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга.
Интернет специалисти Интернет специалистите се наричат интернет инженери, мрежови администратори, системни администратори, уебсайт администратори, модератори и др.
Протоколи
Докато хардуерните компоненти в инфраструктурата на интернет мрежите често могат да се използват за да поддържат и други софтуерни системи, дизайнът и стандартизацията на протоколите и софтуера характеризират интернета и предоставят основата на мащабируемостта му, възможностите и успеха му. Отговорността за мрежовия и архитектурния дизайн на интернет и софтуерните системи свързани с него се пада на Работната група за интернет инженеринг (IETF). и други стандартизиращи организации. IETF е съставена от стандартни работни групи, които са отворени за всеки специалист в областта, относно различните аспекти на интернет и мрежовата архитектура. Направените стандарти и достигнатите приноси в стандартизацията се публикуват като RFC документи на сайта на IETF. Главните методи на мрежите, които правят интернета да работи, се съдържат в специално обозначените RFC документи, които представляват интернет стандарти. Други не толкова строги документи са просто информативни, както и някои експериментални, използвани исторически или които посочват добри практики при имплементирането на интернет и мрежови технологии.
Интернет стандартите описват рамката, която в стандартите на интернет протоколите е позната като TCP/IP. Това е мрежови архитектурен модел, който разделя методите в многослойна система от протоколи, първоначално документирани в документите RFC 1122 и IETF RFC 1123. Слоевете съответстват на средата или обхвата, в които работят техните услуги. Най-отгоре е приложният слой, място за мрежови методи, отнасящи се конкретно за софтуерни приложения. Например, уеб браузърът използва приложен модел клиент-сървър и определен протокол за взаимодействие между сървърите и клиентите, докато много системи за файлообмен използват парадигмата P2P. Под този горен слой, транспортният слой свързва приложенията на различни компютри с логически канал през мрежата с подходящи методи за обмен на данните.
Под тези слоеве се намират мрежовите технологии, които свързват взаимно мрежите и обменят трафика между тях. Мрежовият слой позволява на компютрите да се идентифицират и намират помежду си чрез IP адреси и направлява техния трафик по транзитните мрежи. Накрая, най-отдолу на архитектурата се намира физическият слой, който предоставя локална свързаност между компютрите в дадена мрежа (LAN или dial-up). Моделът TCP/IP е проектиран така, че да е независим от хардуера, който се използва за физическите връзки. Цялостният модел OSI се опитва да е разбираем във всеки аспект на комуникацията.
Най-значимият компонент на интернет модела е интернет протоколът (IP), който предоставя системи за адресиране, включително IP адреси за компютрите в мрежата. IP позволява свързаността на мрежи и де факто установява самия интернет. Неговата първоначално използваната версия в първото поколение на интернет е IPv4 и все още е най-широко използваната. Проектирана е да адресира около 4,3 милиарда компютри в мрежа. Обаче експлозивното разрастване на интернета довежда до изчерпването на всички IPv4 адреси, което навлиза в последната си фаза през 2011 г. В средата на 1990-те години е разработена нова протоколна версия, IPv6, предоставяща далеч повече възможности за адресиране и по-ефективно маршрутизиране на интернет трафика. Към днешно време IPv6 се разгръща глобално в световната мрежа, след като регионалните интернет регистри започват да настояват всички ресурсни мениджъри да планират бързо приемане и преход към новата версия.
IPv6 не е директно оперативно съвместим с IPv4. В същността си той установява паралелна версия на интернет, която не е пряко достъпна с IPv4 софтуер. Следователно, трябва да съществуват съоръжения за транслация или възлите трябва да имат двоен мрежов софтуер. На практика всички съвременни компютърни операционни системи поддържат и двете версии на IP. Мрежовата инфраструктура обаче изостава зад това развитие.
Интернет и комуникационни услуги Интернет в България първоначално става възможен чрез държавните комуникационни услуги. Интернет предоставя възможност за много типове мрежови услуги, като WWW, електронна поща, социални мрежи, мобилни приложения, мултиплейър игри, интернет телефония и споделяне на файлове.
World Wide Web
Много хора погрешно използват термините интернет и уеб взаимозаменяемо, но двата термина не са синонимни. Уеб (World Wide Web) е основното приложение, което милиарди хора използват в интернет. Обаче интернет предоставя и други услуги. Уеб е глобален набор от документи, изображения и други ресурси, логически взаимносвързани чрез хиперлинкове и извиквани чрез унифицирани идентификатори на ресурси (URI). Въпросните URI символно идентифицират услугите, сървърите и други бази от данни, както и документите и ресурсите, които предоставят. Hypertext Transfer Protocol (HTTP) е основният протокол за достъп на World Wide Web. Уеб услугите също използват HTTP, за да позволяват на софтуерните системи да комуникират с цел да се обменя бизнес софтуер и данни.