Шарл Улмон () е френски драматург, музикант, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика и документалистика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в официалния сайт на Фандация „Шарл Улмон”

Биография и творчество Клемент Шарл Улмон е роден на 1 ноември 1883 г. в Мюлуз, Франция. Баща му е Леон Олмонт, генерален инспектор на финансите и генерален директор на държавните манифактури, а майка му е Нанет Ланц, която има салон в Париж, посещаван от музиканти като Жул Масне, Камий Сен-Санс, Морис Равел и Габриел Форе.

Учи в гимназията „Карно“ в Париж. Следва литература в Сорбоната, а през 1911 г. защитава докторска степен с дисертация на тема „Пиер Грингор и моралната, политическа и драматична поезия в навечерието на Ренесанса“ и „Любовните дебати на духовника и рицаря в политическата литература на Средновековието“. До 1910 г. продължава паралелното си обучение по пиано и композиция в Парижката музикална консерватория под ръководството на Габриел Форе и Жан Роже-Дюкас. Назначен е във Факултета по литература в Нанси, но бързо подава оставка и се посвещава на писателската си кариера.

Първите му творби датират отпреди Първата световна война – литературни изследвания или история на изкуството, след това едновременно пиеси и романи, които той публикува след 1918 г. Любимите му теми винаги са свързани с психологическия анализ на двойката и антагонизма на половете, третиран в комичен или трагичен начин. След Втората световна война темите на неговите романи са свързани повече с морални, обществени и религиозни въпроси, които той продължава да изучава със страст до смъртта си.

Заради своето филологическо и музикално обучение той е отличен познавач на френския език и музика. Изнася хиляди статии, лекции и радиопредавания във Франция и Европа по теми от литературната и музикалната история, както и историята на изкуството. Еклектичен и разговорлив оратор, знаещ как да плени публиката си, той често е бил молен да илюстрира музикално избраните теми на пиано, особено при спомените си за Габриел Форе, Клод Дебюси, Морис Равел, Шарл Гуно, Ернест Шосон, Анри Дюпарк, Ерик Сати.

Той е племенник на доктор Пол Олмонт, на когото помага да изгради колекцията си от произведения от френския XVIII век. Произведенията от тази колекция съставляват колекцията на Департаментния музей за антично и съвременно изкуство на Епинал. Като колекционер на изкуство той допринася чрез своите дарения за обогатяване на колекциите на няколко музея, включително Музея „Авелин“ в Сен Клу (където се установява през 1932 г.), на който дарява главно творби на художника Йожен Кариер и предмети на изкуството от XVIII век. За Шарл Улмон в музея „Авелин” в Сен Клу

Улмон създава през 1982 г. „Центъра за подкрепа на артисти“, който се превръща във фондация „Шарл Улмон“ след смъртта му. Фондацията, управлявана под егидата на Фондация на Франция, присъжда награди всяка година, предназначени да подкрепят артисти в: сценични изкуства, музика, визуални изкуства и литература.

През 1914 г. той се жени за Алис Каен-Леон (1886 – 1919), сестра на писателя Едмон Каен, след което се жени повторно през 1922 г. за Рене Буржон (1897 – 1992). От първия си брак има син Бернар (1915 – 1964).

Шарл Улмон умира на 15 февруари 1984 г. в Понтоаз, Франция.

Произведения Самостоятелни романи Adam et Eve (1920) Le Livre des amants (1922) La Femme a ses raisons (1924) Cœur à corps (1928)Между сърцето и плътта, изд. „Славчо Атанасов“ (1937), изд.: „Абагар“, София (1992), прев. Николай Дончев Les Virginales (1938) La Femme adultère (1950) L’Homme en robe noire (1952) – награда на Френската академия Награди на Шарл Улмон от Френската академия Deux amoureuses au confessionnal (1952) Noces en Espagne (1954) – награда „Ланге“ L’Enfant d’Israël (1957) Carnets d’un magistrat - Tu ne jugeras pas (1963) Rencontre avec les dieux, Le voyage de Grèce (1970)

Пиеси Et les enfants recommencent (1921) Clarté (1921) Bonheur (1921) Si nous nous aimions (1926) La Voix de sa maîtresse (1928) – с Пол Масон Alphonsine (1933) Ces Dames (1934) – с Пиер Сабатие Tu crois avoir aimé (1938) – с Пиер Сабатие Quand tu seras jeune (1953) Miroirs (1965)

Поезия Le Tapis de cendres (1921) Message personnel, traduit de moi-même (1944) Cantate des maisons (1948)

Документалистика Les lunettes de l'amateur d'objets d'art: Art ancien et art moderne (1970)

Екранизации 1929 La meilleure maîtresse

Източници

Външни препратки

Категория:Френски писатели Категория:Френски поети Категория:Френски драматурзи Категория:Френски художествени критици Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Мюлуз Категория:Френски столетници