Ери де Лука (на италиански: Erri De Luca), псевдоним на Енрико де Лука (Enrico De Luca), е италиански писател, журналист, поет, преводач и планинар.
В статия от 2009 г. литературният критик от вестник Кориере дела Сера Джорджо Де Риенцо го определя като „италиански писател на десетилетието“.
Най-известните му романи са:
Montedidio (2001) – считан за едно от най-добрите му произведения; получава награди и международно признание. Il giorno prima della felicità (2009) – роман с автобиографични мотиви; популярна книга за любов, война и живот в Неапол. Non ora, non qui (1989) – първият му роман, който го прави известен на литературната сцена. Tre cavalli (1999) – разказва история за съдба и случайности, издаден на български през 2025 г.
Биография Енрико де Лука е роден през 1950 г. в Неапол. Прякорът му, освен че представлява умалителна форма на собственото му име, произлиза и от името на неговия чичо Хари, чието италианизирано произношение е „Ери“.
След завършване на средното си образование в Класическата гимназия „Умберто I“ в родния си град, през 1968 г., на осемнадесетгодишна възраст, той се премества в Рим, където се присъединява към GAOS (Работническа и студентска агитационна група). По-късно организацията се слива с новосъздаденото комунистическо революционно движение Lotta Continua, в която Де Лука поема отговорност за службата по сигурността в столицата. След разпускането му през 1976 г. той прекратява политическата си дейност, избирайки да не се включва нито във въоръжената борба, нито в нелегалните структури, които възникват в този период.
Той започва да работи като общ работник през 1976 г. – първо на строителен обект в Рим, а след това в Торино във „Фиат“, в подразделението за големи двигатели, където остава до есента на 1980 г., след известните 37 дни стачки. По-късно заминава за Франция и отново работи по строежи. Това са годините на „разкаялите се“ (pentiti); макар да няма лични проблеми с тях, той се дистанцира от средата „по лични хигиенни причини“.
В Париж остава до края на 1982 г., след което заминава за Танзания като доброволец – „невярващ доброволец без заплащане“ – в католическа организация, която монтира вятърни турбини. Там се разболява от малария и дизентерия и е принуден да се върне в Италия.
По-късно намира работа в Сигонела в италианска фирма, работеща за американци, където се занимава с товаро-разтоварни дейности на самолети. След това отново работи на строителен обект в Милано. През 1988 г. в Рим е нает на надница от кооператив, създаден от бивши членове на Lotta Continua, и остава там до 1996 г., работейки като общ работник, включително и в отпушване на канализация.
От 1993 до 1997 г., по време на войната в бивша Югославия, е шофьор на хуманитарни конвои. През 1999 г. е в Белград по време на бомбардировките на НАТО.
Той сам изучава няколко езика – руски, суахили, идиш и древен иврит, като от последния превежда части от Библията. Нарича тези свои преводи „служебни“, защото целта му не е да представи текста на гладък, красив или лесен за четене език, а да го възпроизведе възможно най-близо до танах.
Първият му роман Non ora, non qui излиза през 1989 г., когато е почти на четиридесет години. Книгата представлява автобиографичен разказ за детството му в Неапол и поставя началото на неговата литературна кариера. Романът е преведен на френски, испански, английски и още около тридесет езика, което бързо утвърждава международната му известност.
Между 1994 и 2014 г. де Лука получава редица престижни отличия за свои произведения:
Наградата France Culture за Aceto, arcobaleno Laure Bataillon за Tre cavalli Prix Femina étranger за Montedidio Наградата Petrarca в Германия Prix Européen de la Littérature в Страсбург Наградата Leteo в Испания Jean Monnet във Франция
Паралелно с литературната си работа писателят публикува статии и коментари в няколко водещи италиански издания, сред които вестниците Република, Кориере дела Сера, Манифесто и Авенире.
През 2003 г. е член на журито на 56-ото издание на филмовия фестивал в Кан, чийто председател е френският режисьор Патрис Шеро. Журито присъжда „Златна палма“ за най-добър филм на „Слон“ от Гас Ван Сант.
Той пише често за планините и многократно се е определял като запален планинар – страст, която наследява от баща си – ветеран от Алпийския корпус. Де Лука е добре познат в средите на алпинизма и спортното катерене. През 2002 г. става първият човек над 50-годишна възраст, изкачил маршрут 8b в Grotta dell’Arenauta в Гаета (вариант 8b+). През 2005 г. участва в хималайска експедиция с приятелката си Нивес Мерой – една от най-известните италиански алпинистки. Тяхното преживяване е описано в книгата Sulla traccia di Nives. Той е приятел и съвременник на Мауро Корона, с когото споделя както спортна, така и литературна страст. През 2014 г. е член на журито на Piolet d'Or – френска награда за алпинизъм.
През 2009 г., по време на представянето на книга на бившата членка на Червените бригади Барбара Балцерани, изказването му, че Оловните години представляват „малка гражданска война“, предизвиква широка обществена дискусия в Италия. Той се посвещава на социални проблеми, а също така се занимава и с проблемите на емиграцията.
Де Лука участва в написването на книгата Nemico pubblico. Oltre il tunnel dei media: una storia No Tav заедно с Киара Сасо, Wu Ming 1, Асканио Челестини, Клаудио Калия, Симоне Туфано и Дзерокалкаре, като пише увода. Книгата е създадена в подкрепа на жителите на долината Вал ди Суза и техните искания, споделяни от движението No TAV, което се противопоставя на високоскоростната железопътна линия Лион–Торино. След интервю, дадено през септември 2013 г., в което той прави остри изказвания срещу строителните обекти на TAV, срещу него е повдигнато обвинение за подбуждане към престъпление. Делото започва на 28 януари 2015 г., като страни по него са писателят и LTF – Lyon Turin Ferroviaire S.A.S. – компанията, отговаряща за изграждането на проекта. През 2015 г. Ери Де Лука публикува памфлета La parola contraria, в който излага мотивите си и защитава правото на свобода на словото. В негова защита се обявяват 65 водещи фигури от европейското кино, сред които Вим Вендерс, Клаудио Амендола, Матийо Амалрик, Коста-Гаврас и Жак Одиар. Подкрепата се разширява и на политическо ниво: френският президент Франсоа Оланд публично се ангажира в негова полза. Петиция в защита на писателя е подписана и от Салман Рушди, Пол Остер и много други, като Алесандро Гасман, Фиорела Маноя, Лука Меркали и Алекс Дзанотели. На 19 октомври 2015 г. Де Лука е оправдан, тъй като фактът не е съществувал.
Сред различните театрални творби, в които участва, заедно с племенницата си Аурора, той създава спектакъла In viaggio con Aurora.
Пише и продуцира няколко късометражни филма, документални филми и игрални продукции. Il turno di notte lo fanno le stelle, за който той пише и в който участва, печели наградата за най-добър късометражен филм на филмовия фестивал „Трибека“ в Ню Йорк през 2013 г. Той е автор, продуцент и участник в документалните филми Alberi che camminano и La musica provata. През 2015 г. участва с лично свидетелство в Archivio Vivo на проекта и в документалния филм Lunàdigas на Николета Неслер и Марилиса Пига. През 2019 г. е сред главните герои на документалния филм Alé, в който разказва за опита си като катерач и „планински посетител“, както сам се описва. Други творби в раздела са посветени на „театър и кино“.
Театър и кино Де Лука се изявява на сцена заедно с Марко Паолини, Марио Брунело, Джанмария Теста и Габриеле Мирабаси. В продължение на много години представя рецитала Chisciotte e gli invincibili заедно с Теста и Мирабаси, по-късно обновен под заглавието Chisciottimisti. С племенницата си Аурора Де Лука създава рецитала Il viaggio con Aurora. Заедно със Сара Чианфрилия и Симоне Гандолфо поставя сценичната адаптация In nome della madre, основана на едноименната му книга. Със Стефано Ди Батиста, Ники Николай и други музиканти участва в спектакъла La musica provata, вдъхновен от книгата му със същото заглавие. През 2003 г. играе ролята на Механика във филма Isola на Костанца Куатрильо.
Де Лука е автор и участник в късометражния филм Di là dal vetro на режисьора Андреа Ди Бари, заедно с Иза Даниели. Той е сценарист и актьор в късометражния филм Il turno di notte lo fanno le stelle, режисиран от Едоардо Понти. Пише сценария за Voce umana с участието на София Лорен, като превежда текста на Жан Кокто на неаполитански; филмът също е режисиран от Понти. Участва в късометражния филм Solo andata на Алесандро Гасман. Автор е и участник във филма на DVD La musica provata, режисиран от Емануеле Сана. Сценарист и участник е и в документалния филм Alberi che camminano на Mattia Colombo. Пише сценария за късометражния филм Tu non c'eri на Козимо Дамиано Дамато, с участието на Пиеро Пелу, Брено Плачидо и Бианка Гуачеро.
През 2018 г. е копродуцент с OH!PEN на филма Happy Times, режисиран от Майкъл Майер, с участието на „Майкъл Алони“.
Последният му късометражен филм, продуциран от Soul Film Productions и OH!PEN, режисиран от Марко Дзингарети, е озаглавен L'età sperimentale. В него той говори за старостта си, за тренировките си и за поддържането на тялото си чрез упражненията по катерене по стената, дори сам. За ежедневната практика на четене, за грижата за лагера, за важността на игрите, за някои приятелства, за открития въздух, за редовните графици.
Личен живот През 2024 г. Де Лука се обявява за невярващ, но не и за атеист.
Писателят живее на няколко километра от езерото Брачано близо до Рим.
Фондация През 2011 г., заедно с Паола Порини Бисон, Ери де Лука създава Фондация „Ери де Лука“. Фондацията има културни и социални цели, които възнамерява да постигне чрез комуникационните инструменти на различните художествени дисциплини. Една от основните ѝ цели е интеграцията и приобщаването на млади ученици имигранти. Сред културните архиви, предоставени от фондацията за консултации, е и този на вестник Lotta Continua, видим онлайн.
Произведения Писателят почти никога не пише „класически романи“. Повечето му книги са много кратки (80 – 150 страници) и се концентрират върху: един персонаж, една ситуация и един разговор или спомен. Затова много от тях могат да бъдат новели, дълги разкази или есеистична проза и издателствата ги класифицират различно.
Романи и новели Творчеството на Де Лука се отличава с много кратка романова форма, затова няколко от най-известните му книги (Il peso della farfalla, In nome della madre) формално са новели, но в издателската практика се публикуват и приемат като романи. Non ora, non qui (1989) Una nuvola come tappeto (1991) Alzaia (1997) – поетична/художествена проза; новела Tu, mio (1998) Tre cavalli (1999)Три коня, изд. „Колибри“, 2025, прев. Биляна Фурнаджиева. Montedidio (2001) In nome della madre (2006), новела Il giorno prima della felicità (2009) Il peso della farfalla (2009), новела I pesci non chiudono gli occhi (2011) Il torto del soldato (2012), новела La doppia vita dei numeri (2012), новела La Natura Esposta (2016) Impossibile (2019) Le regole dello Shanghai (2023) – новела
Разкази и кратка проза Pianoterra (1995) – 30 разказа, ново издание 2018 Ora prima (1997) – литературна проза Come noi coi fantasmi (1998) – разкази / художествена проза Tufo (1999) – 8 разказа Cattività (1999) – кратка проза Un papavero rosso all'occhiello senza coglierne il fiore (2000) – литературна проза Il contrario di uno (2003) – 18 разказа и 1 поема Napòlide (2006) – кратък автобиографичен текст за Неапол Una storia ordinaria (2006) – художествена проза / разказ Sottosopra (2007) – кратка художествена проза L'isola è una conchiglia (2008) – кратка художествена проза Il cielo in una stalla (2008) – 8 разказа Senza sapere invece (2008) – художествена проза In molti giorni lo ritroverai (2008) – художествена проза Tu non c'eri (2010) – повест Aiuto (2010) – разказ Il turno di notte lo fanno le stelle (2012) – повест