Людовик Шарл Нодо () е френски журналист, военен кореспондент и писател. Нодо е известен в България с репортажите си от Битоля за Илинденско-Преображенското въстание, както и за Балканската война.

Биография Роден е на 5 март 1872 година в Булон сюр Мер, Северна Франция, в семейството на инженер от Северната железопътна компания. След като завършва гимназия в Амиен, става репортер на деветнадесетгодишна възраст.

Журналист на „Тан“, Нодо сътрудничи и на други периодични издания, по-специално на „Илюстрасион“. Редактор е на „Журнал“.

В началото на 1903 година, във връзка с нарастващото напрежение в Османската империя, Нодо пристига в Битоля като кореспондент на „Журнал“. Въпреки съпротивата на валията Али Ръза паша Нодо успява да посети няколко села, в които местното население е тероризирано през януари 1903 година – Избища, Леорека, Болно и Янковец. Нодо съобщава, че е видял изгорени къщи в Избища, и че е фотографирал много селяни, които са се оплаквали от османския произвол. Нодо отразява Солунските атентати от април 1903 година, като е сред журналистите, които отбелязват саможертвата на атентаторите и изтъкват причините за атентатите. На 3 юни 1903 година, по повод сражението в Могила и смъртта на войводата Параскев Цветков, Нодо пише в „Журнал“ статията „Всред ужасите“:

През 1904 – 1905 година Нодо отразява Руско-японската война за „Журнал“, като по този начин се превръща в специалист по Русия. Като военен кореспондент той създава „енергични, точни и задълбочени репортажи“, които му носят известност в света на разследващата журналистика. Нодо е заловен от разузнавачи на генерал Оку Мукден през март 1905 година, докато се връща от Пекин. Успява да избяга, но е заловен отново и отведен от Мукден до Ляоян, а след това до Дални, където е качен на кораб с руски затворници. В Япония е освободен, но не му е позволено да напуска страната и Нодо остава там осемнадесет месеца. Той използва този опит за романа си „Plaisir du Japon“ („Удоволствието от Япония“), публикуван в литературното приложение на „Илюстрасион“ през февруари 1922 година и илюстриран от художника Луи Сабатие.

По време на болшевишката революция той е в Петроград, където прави интервю с Ленин. Разследванията му отново го вкарват за известно време в затвора. В 1920 година той публикува две книги с издателство „Ашет“ за този период от кариерата си: Les dessous du chaos russe и En prison sous la terreur russe. Пътуванията му до Манджурия, Мароко, Ориента и Месина предоставят материал за репортажи, които са доразвити в други книги, съчетаващи история и социология.

В 1926 година с Нодо се среща пратеникът на Вътрешната македонска революционна организация Наум Томалевски, който пише:

Нодо е член на първото жури на наградата „Алберт Лондрес“ в 1933 година.

В началото на 30-те години на XX век Нодо провежда мащабно многоетапно проучване върху раждаемостта във Франция, което му носи Медала на честта от Националния алианс за увеличаване на френското население през май 1931 година.Удостоен е с наградата „Монтион“ от Френската академия в 1910 и 1921 година. В 1932 година получава наградата на Академията за цялото му творчество. Удостоен с Ордена на Почетния легион.

До 1939 година редовно пуска репортажи за „Илюстрасион“, особено за Франция и Италия. След разгрома на Франция в 1940 година Нодо се мести заедно с вестника и е част от екипа, който „Илюстрасион“ възнамерява да създаде в Лион, неокупираната зона, заедно с Алберик Каюе, Пол-Емил Кадилак и Дени Баше. Експериментът обаче е краткотраен – лионската редакция издава само един брой, който веднага е забранен. По време на окупацията Ново е отстранен от редакционния екип на седмичното списание.

Умира на 5 септември 1949 година в Понтоаз.

Погребан е в Сент-Уен-л'Омон. Людовик Нодо е баща на Пиер Анри Нодо.

Бележки

Категория:Френски писатели Категория:Френски кореспонденти Категория:Френски журналисти