Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ.
Съдържа нравствено поучение (премъдрост)Безрукова В. С. Притча // Основы духовной культуры (энциклопедический словарь педагога), 2000Поликовская Л. Притча // Энциклопедия Кругосвет: Универсальная научнопопулярная онлайн-энциклопедия. По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики.
Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата.
Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роляСт. Димитрова. „Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието“. том 1. С., 2011. стр. 22 – 33
Източници
Литература Притчите на Иисус Христос Ст. Димитрова. „Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието“, С., 2011: том 1. „Бисерната броеница на Сарасвати“, том 3. „Когато белият жерав разтвори крилете си“
Вижте също Мит Парабола Приказка Алегория