Стойчо Гаруфалов

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография Образование Стойчо Гаруфалов е роден на 8 февруари 1868 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на източнокатолическия епископ Иван Гаруфалов (1887 – 1951). Стойчо Гаруфалов завършва началното и основното си образование в родния си град, но неясно дали в православното училище, в чието настоятелство е баща му Димитър или в католическото, поддържано от чичо му Желязко Гаруфалов. След това учи в българската католическа гимназия в Одрин. В гимназията по време на Сръбско-българската война от 1885 година е член на революционен кръжок заедно с Георги Куртев от Стара Загора, Христо Генев Широв от Казанлък, Алекси Попов от Малко Търново, Недко Каблешков от Копривщица и Христо Морфов от Калофер.

След завършване на гимназията, през септември 1887 година Гаруфалов постъпва в подготвителния клас на Военното училище в София, а на 13 септември 1888 година е зачислен в I специален клас. Във Военното училище има отлични оценки и учи заедно с Димитър Жостов, Руси Лудогоров, Манол Ракаров, Васил Мутафов, Иван Донков, Никола Куртоклиев, Константин Станчов и Васил Силяновски.

Военна служба

На 2 август 1890 година заедно с випуска Гаруфалов е произведен в подпоручик и започва служба в 14-и пехотен македонски полк, под командването на подполковник Васил Черепов, а от 1892 година на подполковник Никола Желявски. В началото на 1894 година постъпва на служба в 1-ви пехотен софийски полк под командването на полковник Михаил Вълков, а по-късно на подполковник Ангел Панов.

Четническа акция

В началото на 1895 година подпоручик Борис Сарафов привлича поручик Гаруфалов към организацията на революционна акция в Македония и го запознава с ръководителя на Македонския комитет Трайчо Китанчев. На 20 юни 1895 година Гаруфалов пише завещание и се уволнява от армията на 23 юни, за да се отдаде на революционна дейност. Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев. След последното сражение на с дружината при Габрово, в което загива командващият поручик Васил Мутафов, командването на оцелелите четници е поето от поручик Гаруфалов. Гаруфалов запазва като военен трофей сабя отнета от османски офицер. Гаруфалов и останалите оцелели офицери от Струмишката дружина са посрещнати в София като герои и на 16 юли, след панихида за загиналите в катедралата „Свети Крал“, са носени на ръце от многхилядна процесия из улиците на града.

През август 1895 година, в края на Четническата акция, поручик Груфалов заедно с поручик Хараламби Луков, поручик Антон Бузуков и подпоручик Иван Пожарлиев оглавява чета от 43 души, която навлиза в Малкотърновско, но се връща в България без да осъществи каквато и да е акция.

След 1897 година е сред най-активните членове на тайната офицерска организация Български освободителни братства. Стойчо Гаруфалов въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства. Гьорче Петров пише в спомените си:

В 1900 година Гаруфалов е призведен в чин капитан.

Участието му в македоно-одринското освободително движение се отразява отрицателно на израстването му във военната йерархия.

През 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание като войвода на чета от град Елена заедно с майор Асен Чолаков и Христо Сираков. Участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе.

В Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на Щип, Кичево и други новоосвободени градове. Носител е на орден „За храброст“ IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.

Родословие

Бележки

Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български революционери от Тракия Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български полковници Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български офицери от Тракия Категория:Дванадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Възпитаници на Одринската българска католическа гимназия Категория:Родени в Малко Търново Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища