Ва̀рна е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие, както и трети по големина на населението в страната. Разположен е по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия. Варна често е наричан „морска столица“Варна - морска столица на България, Икономически университет – Варна, посетен на 9 август 2026 г.Варна - морската столица на България, БратБг, посетен на 9 август 2026 г. или „лятна столица на България“ и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие.
В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което до разкопките на Града на птиците край Пазарджик се смята, че е най-старото златно съкровище в света, дало име на т. нар. Култура Варна. След като са направени разкопки в „града на птиците“ край Пазарджик, е установено, че откритото там обработено злато е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.„Градът на птиците“ край Юнаците крие най-старото злато в Европа Във Варна се провежда Международният балетен конкурс, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон.Varna International Ballet Competition
Варна е кандидат за Европейска младежка столица през 2016 г. и Европейска столица на културата за 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите „Варненско лято“, „Любовта е лудост“, „Златният делфин“, „Август в изкуството“, „Видеохолика“ и други.
Име В древността градът носи името Одесос. Така е наричан от Теофан Одесополис, а при други автори се среща и като Улисополис. След VI век в историческите документи името Одесос изчезва. По времето на император Тиберий (14 – 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът Павел ГеоргиевПавел Георгиев, археолог от АИМ-БАН – Шумен, специалист по разкопките на Плиска, дългогодишен сътрудник на покойния директор на АИМ проф. Рашо Рашев в Плиска и проф. Казимир Попконстантинов в Равна. посочва, че съществува надпис от 557 г., в който след смъртта на своята съпруга Теодора император Юстиниан ѝ посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на Варненското езеро. При царуването на императрица Ирина в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име – Иринополис.
Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското * варнъ – „черен, вран“. Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща води и минерален извор.Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001 Първото споменаване на името Варна е в летописите за настъплението на владетеля Аспарух и войските му, които „...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос...“ и заселването на прабългарите по тези места, но не е ясно дали името се отнася за област, селище или за река. Теофан пише, че през 774 г. император Константин V се отправил по море на поход срещу прабългарите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. Константин Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, към Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че кавханът на хан Умор бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като се смята, че все още е византийско владение. Може би Варна е някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара“, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита. Братя Шкорпил търсят тракийския корен на името Варнас.Имената на Варна . varna.info. В началото на XX век архимандрит Инокентий в своите изследвания споменава, че името Варна идва от хуно-аварската дума варош, означаваща град. Кръстю Мирски предполага, че името идва от вар, варовик, имайки предвид, че „във Варна и околността ѝ земята и камъните са варовити...“
Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. Варна носи името Сталин, на името на Йосиф Сталин.
География Местоположение
Град Варна е разположен във Варненската низина, на бреговете на Варненския залив и между Варненското езеро и Франгенското плато. Част от града е разположена южно от Варненското езеро и се свързва с централните му части през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km². Градът се намира на 441 km от столицата София, на 369 km от Пловдив и на 130 km от Бургас. Най-близкият областен град е Добрич, който се намира на 52 km.
Южно от канала, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.
Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“. Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.
В чертите на града са курортните комплекси Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с температура 35 – 50 °C.План за защита на населението при бедствия, община Варна
Административно деление Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна)ЗАКОН ЗА ТЕРИТОРИАЛНОТО ДЕЛЕНИЕ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА И ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ, lex.bg. територията на град Варна е разделена на 5 района:
Район Квартали „Аспарухово“ квартали „Аспарухово“, „Боровец“, „Галата“, „Дружба-Аспарухово“, „Зеленика“, „Прибой“, „Ракитника“, „Розова долина“, „Фичоза“ „Владислав Варненчик“ квартали „Владислав Варненчик“, „Кайсиева градина“ „Младост“ квартали „Младост“, „Възраждане“, „Победа“, „Свети Иван Рилски“, „Трошево“ „Одесос“ квартали Център, „Батак“, Гръцки квартал, „Жп Гара“, „Колхозен пазар“, „Максуда“, „Пристанище“, „Тракия“, „Христо Ботев“ „Приморски“ квартали „Бриз“, „Васил Левски“, „Виница“, „Евксиноград“, „Изгрев“, „Траката“, Цветен квартал, „Чайка“; курорти „Ален мак“, „Златни пясъци“, „Ривиера“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Чайка“ Бивши квартали
ж.к. „Георги Петлешев“ – сега ж.к. „Младост“ ж.к. „Михаил Иванов“ – сега ж.к. „Свети Иван Рилски“ кв. „Погреби“ – сега част от кв. „Христо Ботев“ / Център кв. „Конфуто“ – сега част от ж.к. „Победа“
Климат
Климатът на Варна е с морско и континентално влияние. Средната януарска температура е 1,9 °С, средната юлска – 22,4 °С, средногодишната е 12,2 °С, абсолютната минимална температура е −19 °С, абсолютната максимална е 41 °С. Средните годишни валежи са 540,3 mm.
Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.
История
През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира от около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито смятаното за най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос. Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг (около 570 г. пр.н.е.) близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си. Независимо от своите владетели – елини, траки, македонци, а по-късно и римляни – Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.
През 15 г. сл.н.е. градът влиза в състава на новосъздадената римска провинция Мизия, а през II век е обграден с нова крепостна стена от римляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските терми. Те са най-голямата антична обществена сграда, открита в България, и най-голямата като площ баня на Балканския полуостров. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.
След разделянето на Римската империя през 395 г. градът остава в границите на Източната Римска империя, станала известна още като Византия. Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. По времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем. В началото на VII век Одесос е разрушен от нашествията на авари и славяни и е изоставен от жителите си, като по времето на император Ираклий градът вече не съществува. Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите. Хронистите пишат:
В края на VIII век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от 24 март 1201 г., когато след обсада на Варна цар Калоян наново си възвръща града. През XIII – XIV век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик.
През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III Варненчик и трансилванския войвода Янош Хунияди са разбити от османците, което слага край на антиосманската кръстоносна коалиция. Варна се превръща в типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През XVIII – XIX век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 г. и 1828 г.
През 1738 г. населението на Варна, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.
През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1853 – 1856 г.). По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе – Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават българска община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на Българската екзархия, е отслужена църковна служба за пръв път на български език. На 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени св. св. Кирил и Методий.
След Кримската война във Варна пристигат кримски татари, които бързо поемат местната търговия. През 1866 г. пристигат и хиляди черкези. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една араба и житни семена.